ПЛУГ И БРАЗДА

Сергей Викулов

превод от руски: Стефан Станчев

ПЛУГ И БРАЗДА

Бразда и плуг - начало на света,
доколкото браздата разорана
способна е човека да изхрани.

Помни това, помни го навсегда:
започва всичко
с плуг и със бразда.

А няма ли начало - няма край,
по-точно - няма продължение,
или най-точно казано - движение,
венец,
завършек няма -
няма край!

О, колко пъти ний от век на век
жадували сме всичко да узнаем
от времето, когато в ден незнаен
зърно в браздата хвърлил е човек.

Множат се градовете по света,
човекът
вече кацна на луната…
Ала началото на началата
остава си все същото -
браздата.

Мисли за нея с хапка във ръка,
тя в сънищата ти дори да свети,
и не забравяй,
                 както бреговете -
за извора на буйната река.

Ала сега далечната звезда
по-близко е - не е ли то, понеже
полетата
плуг остър реже
и ражда хляб дълбоката бразда?!

Помни това, помни го навсегда!

—————————–

ПЛУГ И БОРОЗДА

Всему начало - плуг и борозда,
поскольку борозда под вешним небом
имеет свойство обернуться хлебом.
Не забывай об этом никогда:
всему начало -
              плуг и борозда.

А без начала, ясно, нет конца,
точнее, не конца, а продолженья,
ну а еще точнее - нет движенья
и, значит, завершенья нет.
                                    Венца!

О, сколько раз мы -
                   век сменяет век -
успели утолить познанья жажду
с тех пор, как сделал борозду однажды
и бросил зерна в землю человек.

Растут, бессчетно множась, города,
Луна
        людским становится причалом…
Начало ж остается все началом,
и суть его все та же -
                           борозда.

Не забывай о нем у пирога
и даже перед сном, смежая веки, -
как забывают о начале
реки,
раздвинув беспредельно берега.

И если стала близкой нам звезда
далекая,
          скажи, не оттого ли,
что плуг не заржавел,
                         что в чистом поле
вновь обернулась хлебом борозда?!

Не забывай об этом никогда.