Тарас Шевченко

превод: Димитър Методиев

***

Реве и стене Днепър в мрака,
беснее вятърът сърдит,
огъва ниско върбалака,
вълни издига - рид след рид.
И месецът подобно лодка
в морето синьо - в тоя мрак
ту по небето плува кротко,
ту в облаците тъне пак.
Не са пелите трети още
пропели в селските къщя,
скриптят дървета в мрака нощен
и бухат бухали в нощта.
……………………………

Петербург, 1837

НЕ СЕ ЖЕНИ ЗА БОГАТА

Не се жени за богата -
тя ще те изпъди.
И за бедна не жени се -
роб до гроб ще бъдеш.
А венчай се с дял казашки,
вземи свободата.
Тя е бедна, но затуй пък
с волност е богата.
Никой няма да се меси,
няма да те пита
ни какво боли те, брате,
ни къде боли те.
С жена, казват, по е леко,
ако те обиждат.
Лъжат! По се леко плаче,
кога те не виждат.

4 октомври 1845, Миргород

***
Вред светлини, оркестър свири,
оркестър плаче и не спира;
сияят младите очи
като елмази; в тях витаят
надежда, радост; те играят
и пръскат весели лъчи,
те - негрешилите очи.
Гълчат, говорят и се смеят,
танцуват всички. Само аз
като проклет стоя, немея
и плача тайно, сам в света.
Защо тъжа? Затуй наверно,
че все под небосводи черни
без слънце мина младостта.

Оренбург, 1850

СЪН

На чуждо жънеше в полето.
И гръб изправила едвам,
отиде към кръстците, дето
ревеше малкия Иван.
Разви тя пелените леко
и приласка го до гърди
и с поглед, устремен към него,
забравила тъги, беди,
задряма тя на сянка, в нега.
Присъни й се пак Иван:
богат и личен, не ергенин,
а вече и годен, и женен -
и за свободна май, че сам
не крепостен е, а свободен…
Синее весел небосвода,
на своя нива жънат те
и обед тяхното дете
им носи… Тя се радва, клета…
Събуди се - сама с детето…
Пови го тя със тиха скръб,
взе от земята своя сърп
и тръгна в чуждите полета
до залез пак да свежда гръб.

Санкт Петербург, 13 юли 1858