Владимир Гиляровски

превод: Андрей Германов

1.

Сред изстрели, сред дим и прах,
към върховете сини
вървяха бодро и с размах
юначните дружини…

Да, старци в рани, със медал -
от стари дни герои.
Изнасяше се строят цял
към горските усои.

И сред високите мъгли,
сред взривните огньове
летяха старите орли
към чуковите орлови.

Пищи куршум, ехти картеч,
отглася планината!
Привет, герои, отдалеч -
вий сол сте на земята!

2.

Аз бил съм там. По долините
съм крачил, от лъчи пиян,
по върховете и скалите
на недостъпния Балкан.

Аз виждал съм в села далечни
как при целини плугът
и облаците бързотечни
как спят върху гранитна гръд;

минавал съм по къра зноен
или в цъфтеж през пролетта
и всичко там бе труд спокоен,
безброй деца между цветя.

Покой и мир. И пред ковани
врати - жени седят, предат
и чакат морните стопани
да дойдат от далечен път.

На всяка крачка обич, радост -
благословен от бога кът,
сияе гроздето от сладост,
полята в розов цвят цъфтят.

Вълнува се до необята
пшеницата като вода
и благоденствува страната
сред щастие и свобода.

Из „Шипка в миналото и сега” („Шипка прежде и теперь”), Москва, 1902