Николаус Ленау

превод от немски: Кръстьо Станишев

БЕЗМЪЛВНА ЛЮБОВ

С участ нежна съм дарен,
с твойта близост съм магесан -
тихо в твоя взор блажен
да горя, отвъд отнесен.

Как умиращо за миг
пламва лампа благосклонна
пред божествения лик
на небесната Мадона!

ЕСЕН

Пак есен е, листакът пада,
раздяла стене в лис безспир,
и славеи, и пролет млада
пропуснах над пустинен вир.

Небето нежно пак блестеше
без свойта знойна светлина,
мълчаха ветри, не цъфтеше
в морето ни една вълна.

Печална младостта отплува
с блаженството на пролетта.
Сърцето ми пак смърт сънува,
с раздяла плаши есента.

ПАСТИР

Възлязох от гората вече
върху алпийски стръмен рид.
Но често гледах надалече
накъм върха, внезапно скрит.

Покой лъжлив над стръмнината!
Дочул камбана, тих пастир
под свод черковен в здрачината
любим лик зърна най-подир.

ТРЪГВАНЕ

Ликът небесен пламна ален,
целунат пак от утринта,
а със зорницата прощален
привет изпрати ми нощта.

За път тояга грабнах в двора,
и викнах: „Бог въздава нам
покой и сладостна отмора!”
и тръгнах през света голям.

ВЕЧЕРНО ЗАВРЪЩАНЕ

Бедняк със наръч от дърва
във своя дом пристига,
ратай камшик върти едва
над жътвена талига.

А млечно стадо сред места
любими се люлее,
накъм слугинче полетя
мил момък, както пее.

Ловец сред равнина и лес
свирука, и си тича,
а пъдпъдък и заек през
торбата му наднича.

Поетът гледа сонма стар
от дъбове огрени,
залита с тежкия товар
на мислите нетленни.

НЕВЪЗМОЖНОТО

Не беше моят взор изпил до дъно
магията - о, диамант изгрял!, -
но слушах, вечно нов и разцъфтял,
приятеля, в предчувствия потънал.
Върхът на планината в пурпур свети,
щом слънцето угасва, здрач огромен
леса забулва. О, любима, спомен
за теб проблясва от ланити бледи.
В сърцето потопил дълбоко четка,
приятелят - пламтящ и вдъхновен -
рисуваше лика ти озарен,
събудил чувства, спали сякаш в клетка.
Но на поета, ах, не се удава
във слово порив горд да въплътява,
та в неговия свят да ни възпява.
Приятелят рисуваше. Уви,
не смогваше в платно да улови
лика божествен и душата в слава!

ЛОШ ЛОВ

Преследва дивеч на свободата
по Немско глутницата на ловците
със пушки кървави, и примки мята,
и рови храмовете на горите.
Над бездна и поток, по стръмнината
дере се дивечът о канарите.
Отеква ловен зов във въздух бавен -
сред немските простори вик удавен.

ПРОЩАЛЕН ВЗОР

На морето с блясъка блажен
твоят взор дълбок ме озари.
Сбогом - без завръщане! Сломен,
щастието поделих дори,
то потъна в блясъка блажен.

ПРОДАЖНИЯТ ПОЕТ

О, музата да бъде унизена -
при меценат поетът я изпраща!
Разголена и нагловдъхновена,
божественост забравила, пламтяща
танцува тя и пее, съблазнена,
пред бляскащи дукати се поклаща.
Там Бог сред сън поета ще катурне,
та звярът към див пламък да се втурне.

АСКЕТИ

О, не презирай скръбните аскети,
че свойта плът с мъчения терзаят,
за сладки земни радости нехаят,
побягнали и нивга неприети!

Въздигай жънещите сред засети
жита, щом нявга бе изгубен раят,
сърца пулсирали, за да изтраят,
нетърсещите ядива проклети.

Свенливо чувство: “Паднахме!” Възпрени
от шумния пазар на радостта,
сред път трънлив те странстват устремени.

Щом щастието - без да заслужават -
досегнат, в миг расте им строгостта,
и забраняващ срам - да го улавят.

ЗАЛЦБУРГСКОТО ГРОБИЩЕ

О, дивно място на покой! Избрани
са мъртъвците тук с тела сломени!
За Възкресението песнопения
разлива пролетта посред сияние.

Щом всички болки са в гръдта вдълбани
и най-любимото към гроб склонено е,
тук по-дълбоко вярваме с копнение,
че мъртвите не чезнат нежелани.

Дохожда странник от далечината,
тук щастие не гние в нощи лихи,
на мъртвите пазач е красотата.

Те спят дълбоко в нейните обятия,
за нов живот съгрени! И цветята
помахват - нейни вестоносци тихи.