Янош Аран

превод: Нино Николов

Сам-самин останал в двора,
щъркел крачи край стобора:
полетял би в небесата,
над полята,
над морята -
но му резнаха крилата.

Клюн отпуснал, размишлява,
вечно еднокрак застава,
но крачето сменя често:
есен глуха -
за разтуха
нищо интересно.

Клюнът му е под крилото,
сякаш взрян е в потеклото.
Плет преплетен е стобора,
а зад двора
е простора,
в който се потапя взора.

Ех, за него е небето,
но без радости, че ето:
волни щъркели отлитат
към страните
по-честити,
а остава той отритнат.

Тук ще чака, на земята,
да пораснат пак крилцата,
че да литне в небесата,
в синеока
и дълбока
вис на свободата.

Есен е, навред е есен,
няма птици, няма песен,
само щъркелът остана -
пленник жалък
с робски залък
в клетка хванат.

Късни жерави прелитат,
тръгнали са без да питат:
той не вижда, той не чува,
не познава
тази врява,
няма с кой да се сбогува.

Неведнъж, не дваж опита
да политне, но не литна -
ах, крилата си високо
би размахал,
да не бяха
резнати така жестоко!

Бедни щъркеле, сирако,
новички перца не чакай!
Старите, ако пораснат,
непременно,
озлобено,
зъл съсед ще ги подкастри!