Янош Аран

Янош Аран (Janos Arany, 2.03.1817, Салонта, сега в Румъния - 22.10.1882 г., Будапеща), унгарски поет, журналист и преводач, е роден в калвинистко семейство от обедняло дребно дворянство. Най-малкото от десет деца на Дьорд Аран и Сара Мегери. Научава латински, френски, немски. Работи от 14-годишна възраст. Бил е учител, редактор на вестник, пътуващ актьор, чиновник и др. Става популярен с първото си публикувано поетично произведение - сатиричната поема „Изгубената конституция” (1846). Завършва през 1846 г. епичната си поема „Толди” за народния унгарски герой Миклош Толди. По време на революцията от 1848-1849 г. Аран, приятел на Петьофи, създава патриотични стихотворения, балади и песни. След революцията известно време се укрива. През 1857 г. написва патриотичната балада „Уелските бардове”. Завърнал се в Будапеща, е награден за поемата си за хуните „Смъртта на крал Буда”, избран за член (1858), а по-късно (1865) - за пожизнен секретар на Унгарската академия на науките, създава литературно списание, превежда Шекспир. През 1877 г. се оттегля от обществения живот и пише най-вече лирика и епични произведения. Автор на повече от 40 балади. Като продължение на първата поема за Толди през 1854 г. излиза втората част от трилогията му - „Вечерта на Толди”, а през 1879 г. - „Любовта на Толди”. Преводач на Аристофан, Пушкин, Лермонтов, Молиер. Погребан в будапещенското гробище Керепеши. Синът му Ласло също става поет и събирач на фолклор.


Публикации:


Поезия:

ПЛЕНЕНИЯТ ЩЪРКЕЛ/ превод: Нино Николов/ брой 40 май 2012