Ян Колар

превод: Григор Ленков

***

Обичам лятото с бездънни висини
и есента, токайско вино пила,
и зимата, с виелици завила
и полетяла с вихрени шейни.

Но най-обичам пролетните дни -
когато в цвят земята се е скрила
и буйна радост ме е упоила,
и смут неясен в мойта гръд кълни.

И как да не обичам пролетта!
Тя първата любов пробуди в мене,
душата ми от сън изтръгна тя.

Затуй за щастието мисля аз
и всяко ново пролетно цъфтене
посрещам с нов копнеж и нова страст.

***

Най-щастлив е този, който знае,
че към светла цел е устремен;
тя е фокус, в който ден след ден -
обновен - животът му сияе.

Ще се радва, ще се колебае,
ще е дързък, плах и окрилен -
и от думи и стрели ранен,
ще достигне свойта цел накрая.

Щом е твърд и яростен, и смел,
щом е роб на свойто вдъхновение,
винаги ще стигне свойта цел.

Нека друга ми е участта,
нека аз не победя в сражение,
но да срещна като мъж смъртта.