Хандрий Зейлер

превод: Григор Ленков

- Да бях червена роза
сред твоите цветя,
бих дните ти красила
с вълшебна красота.

- Щом искаш да си роза,
градинка ще ти дам -
вземи сърцето мое,
за да разцъфнеш там.

Виж, розите в полето
ту вехнат, ту цъфтят -
и нас в тъга и радост
не ще ни разделят.

- Да бях невинна птичка
в градината ти аз,
за тебе цяло лято
бих пяла с нежен глас.

- Щом искаш да си птичка,
ще стана клон зелен -
да се държиш за мене
да се люлееш с мен.

Чуй: птиците в гората
ту пеят, ту мълчат -
и нас в тъга и радост
не ще ни разделят.

- Да бях звездица ясна
затрепкала в нощта,
бих гряла в твойта стая
с любов до сутринта.

- Да бе звездица ясна
тогаз зад сто врати
бих слънцето заключил,
за да ми грееш ти.

Звезди ще се явяват,
ще гаснат в своя път -
и нас в тъга и радост
не ще ни разделят.