Хандрий Зейлер (Handrij Zejler, 1.02. 1804, Залценфорст - 15.10. 1872, Лоза) е сръбски поет, учен, публицист, просветител, активист, изследовател на фолклора. Основоположник на литературата на лужишки език. Учи теология в Лайпциг (1825 - 1829). Създава на 23 г. националния химн на лужишките сърби „Красива Лужица” (24.08.1827), музика по текста създава композиторът Корла Август Коцор (1845). Свещеник. Славянофил и патриот. Автор на „Кратка граматика на сръбския език” (1830). През 1841 - 1848 г. е редактор на в. „Tydzenska nowina”. Автор на повече от 160 сатирични басни. Основател и редактор на лужишките сръбски периодични издания. В поезията му преобладава патриотичната и социална лирика. По много от стиховете му е създадена музика и са се превърнали в народни песни. Многобройните произведения на Зейлер, особено патриотичните песни, са основани на приказките и легендите на сръбския народ. През 1883-1891 г. по инициатива на известния лужижки учен-славист А. Муки е публикувани първите събрани съчинения на Зейлер в четири тома.

Публикации:

Поезия:

ЛЮБОВНА ПЕСЕН/ превод: Григор Ленков/ брой 40 май 2012

МОЯТА РОДИНА/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 111 ноември 2018