Новалис

превод: Кръстьо Станишев

ЕЛЕГИЯ ПРЕД ГРОБА НА ЕДИН ЮНОША

Момко, ти умря, сълзи копнежни
над надгробна урна роня аз;
тук стоя, сломен от мисли нежни -
дали лош сън не е този час.
Допреди един кръг слънчев беше
в центъра на своята любов,
със лице цъфтящо тук стоеше,
аз дойдох, но със напразен зов.

Вместо ръкостискане сърдечно -
урна и венец повяхнал, свел
плачещи очи, видях далечно
дебнещо кръжене на орел
над дъбрави древни - сред гъмжило
мрачни образи преди нощта,
зърнах в светлинката на кандило
ангелът танцуващ на смъртта.

ВАЛС

На дните пътеките все се въртят
неспирно, как моля - към трепетна гръд
девойките да се притиснат сега,
че младост отлита, че глъхне шега.

И свада, и ревност - летят яко дим,
и нека с приумици да не скверним
закрилникът-ангел на всяка любов,
избраница всеки да срещне със зов.

КРАЯТ НА РАЗПРАТА

Дълга крамола бе, никой не спря я,
                                                   за жалост
най-сияен кристал вражият удар строши.
Любовта, ах, държи на вечния мир
                                                   талисмана -
там, където е тя, множества стават
                                                   Едно.