О, ТЪЙ СА БЛЕДИ НАШТЕ ДНИ…
превод: Йордан Стратиев
***
Виж, тъй са бледи наште дни,
бди в спалните ни страх -
за алените рози ний
копнеем с трепет плах.
Над нас, Мария, се смили:
от твойта кръв цъфтим -
ти само знаеш как боли
копнежа в мътен дим.
Нали моминския копнеж
позна самата ти -
той като коледния скреж
е чист - но в жар пламти.
1898
—————————–
Стихотворението е от цикъла „Молитви на девиците към Мария”.