ЕДНА ЖЕНА ОТ ПЛАНИНАТА СЛЕЗЕ

Ангелос Сикелианос

превод: Кръстьо Станишев

ЕДНА ЖЕНА ОТ ПЛАНИНАТА СЛЕЗЕ

Една жена от планината слезе
като сърна, с трептяща мека плът,
коси развяла - сякаш лъвче беше, -
усмихната сърцето си държеше
в прегръдка, сякаш във мистичен съд.

Една жена дойде от планината,
понесла във прегръдката си нежно -
подобно заек с плаха кръв - копнежа;
дойде при мен, тъй както иде вятър
при бдящото дърво на самотата,
протегнало огромен ствол над мрака,
обхванало вселената, когато
вещаещ глас изпълва небесата.
Дойде при мен със стон, като реката,
който зашумява край платана,
връхлита и го плисва с бърза пяна,
а той се полюлява мълчалив
на корена си, влажен и щастлив.

Дойде жена, която чаках аз
отдавна, сам като скала в лазура,
безмълвен на върха на свойта страст.
Завинаги дойде подобно буря…

От моето сърце, което блесна
като тетрадка чиста и червена
в утробата, до дъно напоена,
от разума сияещ и мъжествен,
от глъбините на душата - в миг
отърси се от своите окови
божественото и свободно слово.

Тъй както и на кораба със вик
и гняв над беззаконните ръце
се вдигна Дионисий и заплува
ревът му в мрака, стигнал до звездите -
така свободно моето сърце
във вятъра на свойта страст политна,
запя, като вакханка затанцува.

Ръцете си протегнах занемял -
пред мен, от моя поглед озарена,
сред тишина възправяше се Тя.
Косите й като венец изгрял
над челото блестяха позлатени,
дъгата на изящните уста
напомняше коралите червени,
а вътре под пламтящия хитон
аз слушах - тръпне рожбата й млада.
Тя цялата ухаеше във блясък -
тъй слънцето пламти над стихнал склон
и цялата земя, пречиста, с радост
изгаря и дъха си му поднася.


СЪПРОТИВАТА

Не е това борба сред мраморни арени,
Дигенис* вляво бди, насреща му - Смъртта.
Тук цялата земя се вдига разгневена
ведно със мъртвите и „Смертию смерть поправь”

Високо в планините, по върховете остри
в миг блясва Възкресение, избухва силен гръм…

Там Гърция повежда хоро от партизани,
край хиляди трапези извива се хоро
и мъртвите са там най-първи в празненството.

—————————–

* Дигенис Акритас - герой от византийския епос, символ на борбата за родината.