Михаил Квливидзе

превод: Марко Марков

АЗ И ТИ

О, заминавай! Този час
не ни разделя, твърдо зная.
Помни, че ти - това съм аз.
А аз - това си ти докрая.

Разделите замислях сам,
но в тях аз нищо не разбирах,
защото търсех теб, а там
самия себе си намирах.

За мен е смешна в този ден
раздялата на наште длани,
защото между мен и мен
не съществуват разстояния.

О, мила! Викай и шепти,
отричай ласки и постели.
Ти мислиш ли, че точно ти
вървиш сега по „Руставели”?

Това съм аз. Очи, ръце,
но моите сега повдигаш,
и слушаш с моето сърце
това, което днес застигаш.

И страшно ми е в този час,
от мисъл странна в него стина:
Разбрах, че ти - това съм аз!
А ако някога загина?

КРАЯТ НА ЛОВНИЯ СЕЗОН

Октомври е, на два сезона спора.
И като стара, неподшита книга
разлиства вятъра над парка вехт простора.
И глас към мене пъдпъдъка вдига:

- Усърден, милосърден и прободен
от този глас на болката ми синя,
ела, ела, убиецо мой роден,
боя се да живея сам в пустиня!

Но бавя се в нощта благословена,
творена от звезда върху зеница.
И безнадеждно дълга във вселената
е любовта ни с тази странна птица.

ВРЕМЕ

Как да избягаш,
къде да се скриеш от Времето,
когато в гръдта ти
отмерено
чука махало,
а лицето ти
е циферблат без стрелки?…

НИКОГА

На снимката -
млада жена.
Обърната с гръб към мене,
гледа морето.
Гъсти, вълнисти коси,
спуснати до кръста
и
нозе -
голи, безпомощни, беззащитни.

Между тях
като паяжинка
е опната линията на хоризонта…

В живота ми
всичко може да се случи!
Само тази жена
не ще се обърне към мене
никога.

НИЕ

Ние чакаме не Месия,
в който да повярваме,
след който да тръгнем,
а човек,
който да ни убеди,
че ние самите
сме нещо.

МОЛБА

Не искай от мене, господи,
да стана свидетел на чуждо унижение:
достатъчен ми е и един враг -
аз съм виждал вече себе си
унижен.

В ОЧАКВАНЕ НА НОВАТА КНИГА

Сякаш си оставил детето си
на съседите,
заминал си в командировка,
и сега се тревожиш за него:
как ли е то там,
в чуждия дом?

КЪМ СЕБЕ СИ КАТО ПРЕВОДАЧ

Можеш ли да нарисуваш
             на гората тъмните, нежни слова?
Да опишеш мириса на розата,
             на ябълката стипчивия копнеж?
Едва ли, приятелю!
             А е далеч по-лесно това,
отколкото един-единствен стих
                                              да преведеш.