Андрей Николаевич Муравьов (12.05.1806-30.08.1874) е руски духовен писател, поет, драматург, църковен и обществен деец, член на Руската академия, служил в министерството на външните работи, а през 1833-1836 г. е оберпрокурор на Св. Синод. Познат с много литератори от 1820-те - 1830-те г, включително с Пушкин и някои писатели от пушкиновия кръг. Участва в сп. “Московский вестник” и “Современник”. Посвещава голяма част от живота си на утвърждаване на Православието в съвременния живот. Създава много произведения с описание на светите места, история на Църквата и богословие. По време на пътешествията си в светите места събира голяма колекция от икони и други православни реликви, които подарява на Румянцевския музей. Главни съчинения.: “Путешествие по святым местам русским” (т.1-2, 1846); “Изложение символа веры… православной церкви” (1844; прието за учебник в духовните училища); “Жития святых российской церкви, также иверских и славянских” (т. 1-12; 1855-1859); “Русская Фиваида на Севере” (1855).

Публикации:

Публицистика:

СПОМЕНИ ЗА КРИЛОВ/ превод: Радост Даскалова/ брой 39 април 2012