Дмитрий Святополк-Мирски
Дмитрий Петрович Святополк-Мирски (27.08. 1890 - 6.06. 1939) e руски княз, син на министъра на вътрешните работи на Русия Пьотр Дмитриевич Святополк-Мирски. Писател, критик, филолог, литературовед. През 1911 г. издава сборник стихотворения. Завършва историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет. По време на Първата световна война служи в армията като щабс-капитан. Участва активно на страната на белите в Гражданската война - временно е началник щаб на Първа пехотна дивизия в Доброволческата армия на Деникин. През 1920 г. дезертира от армията и емигрира - живее в Полша, Гърция, Англия (от 1921), където чете курс по руска литература, издава списание «Версти», както и няколко антологии на руската поезия и книги по история на руска литература в Кралския колеж на Лондонския университет, защитава магистърска дисертация за Пушкин. През 1931 г. влиза в Комунистическата партия на Великобритания. В 1932 г. със съдействието на Максим Горки се връща в Съветския Съюз, където издава редица статии, популяризира активно Хъксли, Джойс и Елиът. Подкрепя строителството на Беломорканал. През 1934 г. става член на Съюза на съветските писатели. През 1937 г. е арестуван по обвинение в подозрение в шпионаж и осъден на 8 г изправително-трудова работа. Работи в Колима в лагера „Атка” на 200 км от Магадан, където умира. Посмъртно реабилитиран. Автор на „Литературно-критически статии” (1978); „Поети и Русия: Статии. Рецензии. Портрети. Некролози” (2002); „История на руската литература от най-древни времена до 1925 година” (издадена 1927 г. на английски език; 2005).
Публикации:
Публицистика:
