АЗ
превод: Кръстьо Станишев
Светът градина е на бога.
Цветя и плевели премного -
сред нея ний сме.
О, малко семенце съм само,
но няма да съм плевел, няма,
щом бог поиска.
Гръдта ми силно пламенее,
ръка небесна вложи в нея
развихрен пламък.
И тоя пламък е засветил
като олтар на добродетел -
в сърцето нямо.
Не искам милост от съдбата,
търпя доброто и злината,
дошли за мене.
Съдбата дава и отнема,
днес дала, утре си го взема,
и ме променя.
Като степта, в която расна,
е пътят на душата ясна,
път прав и ширен.
Със думите страстта се слива,
лъжата зла и услужлива
не бих подирил.
Любов, дълбоко във сърцето
за радост посади небето
дървото твое!
От клонките и от цветята
ще ти сплета, Родино свята,
венец достоен.
Кечкемет, 5 март - 7 април 1843
