Линда Мария Барос

превод от френски: Аксиния Михайлова

Да плуваш между четири стени,
          там, където мракът придобива тяло,
          да се носиш покрай тънките ципи
          на необятния й аквариум
                        като в околоплодна течност.
( Това е светът, в който влизаш и се отпускаш в нищото,
закачен за отворения парашут на тавана.)

Косите на любимата ти под гребена
           хвърлят отблясъци в здрача,
           към Изтока, там където се свързват стените на къщата.
           Стените и цялата им клика!

И ето, цигареният дим
                                образува огромен облак
         в замъгления негатив на прозореца.
         Кепенците на замаята шибат лицето ти.
         Блъскаш главата си в скрежа.
О, вече се дочуват гръмотевици
         в благословените амвони на Севера.
И облаците се спускат още по-ниско
         според свирепите закони на природата.

А отгоре може би блести звезда.
Пронизващият вятър вие протяжно за упокой на листата.
На места вали; слизайки на Запад,
         ручеите се сливат в потоци,
         а потоците се вливат
в тъмна река, която промушвайки се под вратата
         - както казват древните писания -
                                 ще достигне до другия свят.

А ти лекичко се плъзгаш,
               надолу, чак до самия под. Ти си в себе си.