Йоханес Бехер

превод: Кръстьо Станишев

***
И трябва всеки ден да те откривам:
очи и устни, къдри, пак и пак,
и над устата - бенката свенлива,
плътта със дъх на слънце и на сняг.

И пролетни коси, и устни летни,
и зимни устни, есенна ръка…
Лицето ми - септември сякаш - свети
в очите ти - и блясък съм така…

И трябва всеки ден да те откривам.
Във твоя образ моето лице
стои и аз съм буден, не заспивам,
щом скръб нападне старото сърце.

Ти, моя будност! И съня ти с мен е,
с дъха си пази мойта нощ ранена.