АРТЕМИДА
превод: Банчо Банов
Много е дълъг този път
и хладна тревата,
когато вървиш боса, в зори…
Аз се приготвих за всичко в затвора:
облякох си чиста, вчера изпрана риза,
и последната нощ беше към мене добра;
девойки със смъртни присъди молеха да ги почакам,
защото и те щели скоро да тръгнат натам -
после ми дадоха да се измия със хубав сапун
и излязоха одеколон в косата ми…
Така, дето ме спряха сега, мястото е чуждо за мен.
А все пак на тая пръст ще пролеят кръвта ми
като вино на сватба.
Вие снемате пушки, войници, и се прозявате
(простете ми, аз съм виновна, че рано сте станали)
и сега, когато за сетен път реша косите си,
в гърдите ми бие сърцето като камбана,
но вие не чувате.
Едно куче лае някъде.
О, не лай, куче на пустотата!
Страх ме е!
Счупи се гребенът в моите пръсти.
Хайде! Не стойте, войници, така!… Бързайте!
Вий чакате мойто последно желание?
Не деветнайсет години съм!
Не искам сега да умра!…
