Джансуг Чарквиани

превод: Марко Марков

Щом тръгне слънцето към залез,
щом тръгне слънцето към залез,
над мен прелита
звездочел
и жажда пак
в сърцето пали…
Нима то няма друга цел?!

А бавно слънцето се стича,
а бавно слънцето се стича, -
безкрил,
от порив съм обзет.
Аз знам
как птицата наричат
и помня
древния завет.

Докосвам тетивата тънка…
И той в ръцете ми трепти.
Целувам го в очите мълком
и махът на крилете звънки
сравнявам с моите плещи.