Иван Дмитриев

превод: Красимир Машев

РИС И КЪРТИЦА

Така се случило - край някакви къртичини
за отдих Рисът спрял след дълго тичане.
И там към престарялата и тромава Къртица
със съжаление отправил следните слова:
„Уви! Нещастница си ти! Живееш във тъмница!
За теб са все едно гора, цветче, ливада, птица…
        Живееш като в гроб! Живот ли е това?
Ако не дремеш, ровиш във пръстта.
        Не те вълнува красотата на света.
               А околността
    лежи подобно длан пред мен
и виждам красоти на всяка крачка.
Опасността надушвам, щом съм застрашен.
Тук ястреб търси плячка,
там ластовица за дечицата си дребни
       лови мухи нашир и длъж,
тук някаква лисица ту пъдпъдък, ту яребица дебне,
там заек се премята, стигнат от оловен дъжд.
      Тук котка дави мишка в храст на глог,
      а там от вимето на крава суче смок.
Пък още по-далеч - стръвница с паст червена
е погнала със рев една сърна ранена.
И кръвожаден вълк там агънце разкъсва…”
„Ах, стига! Спри! - Къртицата прекъсва
        със ужас Риса. -
Започна от това, което виждаш, да ме втриса.
Нима е нужно зрение за тия ужасии? Та от страх
изтръпнах само като чух за тях!”

МАГАРЕ И ГЛИГАН

Магарето, не знам защо, се възгордя.
        То хвърли къч и
         гърди изпъчи:
„Глигана в бой ще победя!”
Не само старата любов - и старата вражда
не хваща, според поговорката, ръжда.
     „Какво пред мене е Глигана! -
          Магарето се разрева. -
Сега на битка ще го призова!”
„Аз в битка срещу тебе да застана?! -
          отвърна му Глигана.
     Та има ли по-срамно от това?
Нещастнико, бъди спокоен!
За славна смърт не си достоен!”