Габор Гараи

превод: Нино Николов

В ГОРИТЕ НА ОРФЕЙ

Ти, люлко на старинните съзвучия!
Изправят се на пръсти лесовете.
В русло между морени лъкатуши
потокът. И бозае снеговете.

Повярвах аз, че тук се е родила,
че тук е избуяла песента -
сред боровете, пълни с дръвна сила,
сред дивите къпини на кръвта.

Пасат стада. Гъдулката им свири.
Звукът ще спастри стадото, а сам
ще се люлее между стръмните баири.

В затвора от скали, аз вече знам
какво ще каже вятърът сурово:
умреш ли тук, ще се родиш отново!

АРТИСТИ

Жена и мъж са на трапеца.
Мъжът - надолу със главата,
захапал е с халка жената,
държи я, сякаш е магнит.

от другия зависи всичко:
зъби в зъби и устни в устни,
като целувка сред безкрая,
сред тишината и смъртта.

Какво доверие взаимно
между земята и небето -
тренирана е всяка воля
за два живота и за риск.

Какво внимание изпълва
суровата им дисциплина -
за миг отпуснат ли се, мигом
и двамата ще са в прахта.

О, тъй да можем да се вкопчим
и обичта да е взаимна,
макар че всеки миг се движи
върху ръба на пропастта!

Съдбата ни да бъде обща
и винаги да сме задружни
с доверието си взаимно -
очи в очи, ръка в ръка!

И с вяра в другия - такава,
с каквато те танцуват горе -
родена, за да ни подскаже:
- На другия принадлежа!

Заглъхва музиката. Бият
тимпаните неудържимо:
в зъбите на мъжа, жената
над тъмна бездна се върти.

Завеса от аплодисменти.
И ето: зрелището свършва.
И смешно двамата се кланят,
но вече долу - между нас.