Александър Трапезников

превод: Ваня Душева

В ав­тор­ско из­да­ние излезе кни­гата на Али­на Ча­да­е­ва «Ве­ли­кият княз Константин Кон­стан­ти­но­вич Ро­ма­нов и неговите де­ца».  Ге­ро­ите й с право можем да наречем руска  гор­до­с­т, но де­лата им не са оценени напълно и досега. Почитателите на чи­с­тата  по­езия познават  Ве­ли­кия кня­з с  император­ска кръ­в по неговите  сти­хове, пуб­ли­кувани под псевдонима  К.Р., и дръз­но­вената  дра­ма за Хри­с­тос «Цар Юдей­ски», ко­ято още чака  сво­е­то въ­плъ­ще­ние на съвре­мен­на сце­на. Това  удиви­телно про­из­ве­де­ние е «за всички вре­ме­на». Но князът  бил и пре­зи­ден­т на Академията на  науките, п­ре­жив­яваща  в онези  го­дини «златния си век». Той е  създа­тел на уникална, не­остаряваща пе­да­го­ги­ка за во­ен­но-учеб­ни за­ве­де­ния. Всестранно обра­зо­ван­, познавач на езици и му­зи­ката, жи­во­пи­ста и архитек­ту­рата, К.Р. блестящо превеждал  Шек­с­пи­р, Шиле­р, Гьо­те. Бил авто­р на задълбочени фи­ло­ло­ги­че­с­ки изсле­д­ва­ния, няколко та­лант­ли­ви музи­кал­ни про­из­ве­де­ния, които сам из­пъл­нявал вир­ту­оз­но.

И де­цата  му приличали на него. Об­разът на се­мейството му наистина е  ико­но­пи­сен, както и по­след­ния рус­ки са­мо­държе­ц.  Той имал де­вет де­ца и всички те се отличавали с голямо  бла­го­род­ст­во, пре­дан­о­с­т към Ру­сия, войн­ска до­бле­с­т. Това не е изненадващо, тъй като в основата на възпитанието им била твър­дата хри­с­ти­ян­ска вя­ра. Пет­имата му сина били добровол­ци  в Пър­вата световна  вой­на, ге­ро­и­чно се сра­жава­ли, би­ли кавале­ри  на ор­де­на „Св. Ге­ор­ги”. Княз Олег умира от смър­тоносна ра­на, по­лу­чен­а  в боя. Княз йе­рей Йо­ан, княз Игор и княз Кон­стан­тин приели ­ мъ­че­ни­че­с­ка смърт.  Па­ла­чите ги хвърлили живи  в шах­та край Ала­па­ев­ск, замервайки  ги с  гра­на­ти. През 1981 го­дина пра­во­слав­ната цър­ква зад граница  ги канонизира за светци-но­во­мъ­че­ни­ци. Княги­ня Ве­ра в емиграция ста­нала ше­ф на всички руски кадетски кор­пу­си. Княги­ня Та­т­яна при­е­ла пострижение и много години  била насто­я­телка на Све­то-Възнесенския­ мана­с­ти­р на Еле­о­н, в Ие­ру­са­ли­м.

Рус­ките хора трябва да знаят  име­ната на истинските си герои, чиито подви­зи  са били изцяло за Ру­сия. Към това ни призовава книгата на  Алина Ча­да­е­ва. И не трябва да се забравя, че тази година се навършват 95 години от  смър­тта на Ве­ли­кия кня­з Кон­стан­ти­н Кон­стан­ти­но­ви­ч Ро­ма­но­в, чието творчество е безценно за нашата родина.   

Послеслов. Бих искал да спомена и други книги на самобитната авторка.   Всички те имат ярко изразена духовна насоченост.  «Пра­вослав­ния Че­хов» (твор­че­ст­вото на големия  пи­са­те­л е осмислено  в све­тлината на  християнската вяра); «Спомен за Едем » (глав­ната мисъл в  кни­гата се състои в това, че  рас­ти­тел­ния свят  - цве­тя, треви, дървета ­ - един­ст­ве­ни от всички твари  не са били заразени от греха ); «Кръст» (сво­его  ро­да  прелюд­ия към изповед, темата е позната на много от нас); «Здрав­ей, Влад!» ( за човека , който е първият божествен замисъл, за симфоничната хармония на природата ). Али­на Ча­да­е­ва е рядко и уникално явление в нашата литература, може би е последният отломък от изчезващата руска култура. 

в. Литературная Россия, №15., 16.04.2010