Константин Романов (К. Р.)

Константин Константинович Романов (с псевдоним “К.Р.”, (10[22].08.1858, село Стрелна-2[15].06.1915, Павловск) е руски поет, драматург и преводач, Велик княз, обществен деец. Втори син на великия княз Константин Николаевич и великата княгиня Александра Йосифовна. Внук на император Николай I. Получава всестранно домашно образование, в което вземат участие известните историци С. М. Соловьов, К. И. Бестужев-Рюмин, музикалният критик Г. А. Ларош, писателите Иван Гончаров и Фьодор Достоевски. В продължение на 15 години служи във флота. Участва в Руско-турската война (1877-1878), проявява се в боя при Силистра, награден с орден „Св. Георги IV степен, за храброст. През 1882 г. е произведен в щаб-капитан от гвардията. През декември 1883 г. е зачислен в гвардейския Измайловски полк, в който служи седем години, командвайки рота. През 1891 г. става командир на лейбгвардията на Преображенския полк. През март 1900 г. е назначен за Главен началник на военно-учебните заведения, а през 1910 г. - за генерал-инспектор на всички военно-учебни заведения в Империята. От 1889 г. е президент на Императорската Академия на Науките. Това е първият и единствен случай в историята на Русия, когато Академията на науките е ръководена от член на царстващото семейство. Оказва активно съдействие за разрешаването на въпроси, свързани с обществеността, литературата, поезията, изкуството, науките и техниката. Почетен член на Николаевската инженерна академия (от 1904 г.), Императорската военно-медицинска академия, Михайловската артилерийска академия и мн. др. Широко известен е и като поет. Започва да пише стихове още като мичман на фрегатата „Светлана”, с която плава до бреговете на Америка през 1877 г. В печата дебютира със стихове през 1882 г. Първата му книга „Стихотворения на К. Р.” (1886) не постъпва в продажба, разпратена е на онези, които поетът счита за близки по дух. Тази книга се продава като 2 издание (1889; 78 стихотворения, писани 1879-1885). През 1888 г. издава първата си поема „Себастиан-мъченикът”, после сборниците „Нови стихотворения на К. Р.” (1889), „Трети сборник със стихотворения на К. Р.” (1900), „Стихотворения на К. Р.” (1901). През 1911 г. излиза сборник стихове, създадени през 1900-1910 г. „Стихотворения. 1879-1912.” (Т. 1-3) са публикувани през 1913-1915 г. В 1914 г. излиза в две издания - обикновено и луксозно драмата му „Цар Юдейски”. Публикува със собствени средства книгите си. От стиховете му се възхищават А. Фет, А. Майков, Я. Полонски и много други. Драмата му-мистерия „Цар Юдейски” е забранена за поставяне от Св. Синод и поставена в любителският придворен Ермитажен театър. Проявява се като виртуозен пианист и актьор: играе в пиеси на Шекспир и Шилер. Превежда творби на Шекспир, Шилер и Гьоте (1899; 2 тома, с обширни историко-литературни коментари). В произведенията си следва класическите традиции. Автор на брошурата „В памет на граф А. А. Голенишчев-Кутузов” (1914). По много от стиховете му (над 50) създават редица музикални произведения П. Чайковски, С. Рахманинов, А. Глазунов, С. Гречанинов и др. През 1900 г. става почетен академик. Оставя интересен дневник. Умира в Павловск, Петербургска губерния. Той е последният от Романови, починал преди революцията и погребан в княжеската гробница на Петропавловската крепост.


Публикации:


Поезия:

РАФАЕЛО САНЦИО/ превод: Георги Ангелов/ брой 37 февруари 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013


За Константин Романов (К. Р.)

ИКОНОПИСНОТО СЕМЕЙСТВО/ автор: Александър Трапезников/ брой 37 февруари 2012