АКО ЛЮБОВТА ТЕ ИЗОСТАВИ
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;
защото, ако любовта те изостави,
по улиците бродиш притеснен
и те пленява, и те унизява
веднага всяка блудница с пола;
в пресъхнала уста език въртиш,
ако заспиш, ограбва те съня,
а буден - свойте стъпки не командваш
и по жарава ходиш, по жарава…
И целият, и целият гориш,
като че пепел - всичко в теб се свлича,
и от движенията твои се стопява,
опитността със златната си броня.
Но зъбите ти тракат и блуждай
на твоя поглед полетът, защото,
догдето те измъчва жар отвън,
отвътре те вледява студ, тресе те…
Изневери ли, изостави ли те тя,
това все още ти ще понесеш,
но ако сам оставиш да изчезне
и твоята любов към нея после…
За теб тогава всичко ще е чуждо
и ще избий върху лицето в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага п остена избива.
Избягал би: убежище те чака
от пещера на скална равнодушност -
там, в себе си, ти ще се топлиш
като животно в собствената кожа.
Но предпочиташ, огорчен и верен,
с изгубеното да не се разделяш,
затуй зарасналите рани с нокти
отново и отново ти разкъсваш.
Като ранен боец живееш: вършиш
това, което ти денят отрежда,
догде куршумчето, пътуващо в кръвта ти,
в сърцето ти накрая се забие.
