НАСИР ХОСРОВ
превод: Литературен свят
През V в. (летоброене по хиджра) / XI в. персийската касида получила ново развитие в творчеството на Насир Хосров. Той се противопоставил на другите майстори на касиди и по това към кого тя е насочена, придавайки на касидата нова смислова дълбочина.
Абу Муин Насир бен Хосров бен Харис се родил в Кубадиян (до Балх). Тъй като бил исмаилит, му дали прозвището «Худжжат». Известно време живял в Мерв, където работил на канцеларска длъжност. Хидайат установява генеалогичната му връзка с рода на имама Али. Възможно е привързаността му към рода Али да е станала причина да го нарекат Алави. Сам поетът в един от стиховете си посочва, че е роден през 394 г. л. х./1003 г.:
От хиджра бяха минали 394 години,
когато майка ми ме роди в средата на земята.
Отначало живял и работил при двора на Газнавидите, но след като през 432 г. л. х./1040 г. Балх бил завоюван от Селджукидите, се преместил в Мерв, където запазил канцеларската си длъжност при двора на Сюлейман Чагри-бек.
При двора поетът не познавал лишения и живял в разкош, но внезапно в живота му станала важна промяна, която го накарала да се откаже от целия разкош и да се отправи в търсене на истината. Може причина за тази коренна промяна да е станала изучаването на философията по време на живота му в двора. Той тръгнал на пътешествие в Туркестан, Синд и Индия, опитвайки се да се запознае с различни религиозни традиции.
През 437 г. л. х./1045 г. започнал вторият етап от живота му. Както съобщава самият поет в книгата «Сафар-наме», под предлог хадж той пътешествал до 444 г. л. х./1052 г. и през това време успял да посети всички най-известни страни на мюсюлманския Изток, безценно свидетелство за което е книгата му «Сафар-наме».
В Египет се запознал с фатимидски или исмаилитски халифи, където му било дадено званието «худжжат», т. е. трета степен в исмаилитската йерархия. След това настъпва третият етап от живота му, когато започнал да се занимава с литературно творчество.
За религиозните си възгледи, изразявани прямо и рязко, Насир Хосров бил принуден да остави родния край и да потърси убежище в клисурата Ямган в планините на Бадахшан (сега територия на Афганистан). Починал през 481 г. л. х./1088 г.
Насир Хосров написал следните произведения: маснави «Саадат-наме», «Раушанаи-наме», прозаичните произведения «Зад ал мусафирин» (Препитание по пътя за странстващия), «Ваджхи дин» (Лик на вярата), «Хван и ихван», «Шаш фасл» (Шест глави) - прозаичната «Раушанаи-наме», «Гушайиш ва рахайиш», «Бустан ал-укул», «Аджаиб ал-сана», «Лисан ал-алам», «Джами ал-хикматайн» и някои други произведения, като всички те били написани до 462 г. л. х./1069 г.
Поетичният диван бил създаден в третия период от живота му, основното му ядро е съставено от религиозно-философски произведения. Създава се впечатлението, че е подражавал на предшественика си, шиитския поет Кисаи, понякога давайки поетичен отговор на отделни стихове на последния.
Стиховете на Насир Хусров имат ярко изразен исмаилитски характер. В тях той активно развива философските си мисли, превръщайки касидата в чисто формално поетично средство за по-ярко изразяване на философските си възгледи.
Макар че е невъзможно да се игнорира майсторството му в използването на исконно персийски думи за предаването на философски понятия, трябва също така да се отбележи, че той разширил тематиката и съдържанието на традиционната касида, развивайки в нея онази съставка, която се нарича касд (буквално: «намерение, цел») и която дала наименованието на тази поетична форма.
Ако има панегирични касиди, те обикновено са за възхваляване на рода на Пророка, фатимидските халифи или на имама Али - поетът бил шиит.
В касидите му присъства и политически лайтмотив - той се обявява срещу селджукските управници. Като исмаилит Насир Хосров придавал особено значение на екзегетиката, което също се отразило в поетичния му диван.
Той смятал, че Коранът, възприет буквално и без съответните тълкувания, е като солена морска вода. В стиховете му присъстват и оплаквания, че му се е наложило да се засели далеч от Хорасан - в Ямган. Тези стихове са пронизани от горчивина и страдание, но те отразяват и твърдостта на духа на поета.
Насир Хосров проявява голямо майсторство в описанията. Освен това, може да се предположи, че той е унищожил стиховете, писани в първия период от живота си и имащи най-вече панегиричен характер. В една от касидите си в лирическата й част (тагазул) той така описва нощта:
Нощта е тъмна като безкрайно смолисто море,
небето като степ е, пълна с венчелистчета на лазурни цветя.
Диванът стихове на Насир Хосров първоначално излязъл под редакцията на Наср Аллах Таква и се състоял от 11 000 байта, но в следващите издания броят на байтовете бил съкратен до 7500. Последното поправено критическо издание било осъществено от Муджтаб Минуви и д-р Махди Мухакик.
(със съкращения)
Из „История на персийската литература”, Санкт Петербург, 2007
