Насир Хосров
Насир Хосров; Абу Муин Насир ибн Хусрау ибн Фарис ал Кубадияни ал Марвази (село Кубадиян, съвременен Таджикистан, близо до град Балх, 1003 - село Ямган, 1088) е персийско-таджикски поет, философ, религиозен деец. Автор на многобройни философски трактати, проповедник на исмаилизма - философска доктрина в исляма на основата на неоплатонизма. Познавач на математиката, астрономията, медицината, геодезията, музиката. Роден в семейство на земевладелец. Живял и работил като чиновник в Балх и Газна при двора на газневидските султани. След селджукското завоевание живял в Мерв. Пътешествията си по много страни от Магриб до Индия описва в «Книга на пътешествията». Във фатимидски Египет приема исмаилизма и става проповедник на това учение в родината си, след като се връща през 1052 г. в Хорасан. Преследван като еретик, укрива се в село Ямган в областта Бадахшан - планините на Памир, където и умира. Съставил свод на исмаилитската философия «Препитание по пътя за странстващия», както и редица философски трактати: «Хармония на две мъдрости», «Лик на вярата», «Книга за светлината», «Книга за щастието», «Трапеза за братята», «Разкриване и освобождение». Автор на диван със стихотворения (12 000 бейта) и поемата «Ровшанайи-наме» (1053). Значителна е ролята му за развитието на философската касида и дидактическата поема.
Публикации:
Проза:
АФОРИЗМИ/ брой 35 декември 2011
За Насир Хосров:
