ЕСЕН
превод: Марко Марков
ЕСЕН
Ще ти подаря
стичащия се по платаните
юли
и с пръсти ще докосна
изнемогващия август.
А после любовта си ще напиша -
зад сълзите вече не мога
да видя нищо, освен лято.
Аз не съм тук,
до края
останах в онези дни,
за да може тъгата
да те намери в тях,
и ти да си спомниш за мен.
***
Всеки от нас
загуби себе си в другия.
Колко време мина оттогава!…
Нека да започнем отначало
да се търсим,
иначе рискуваме да се намразим
всеки в другия,
всеки в другия.
