АЗ ВИЖДАМ СВОЯТА СЯНКА…

Андро Буачидзе

превод: Марко Марков

***
Аз виждам своята сянка,
простряна от тротоара към улицата.
Тя лежи неподвижно.
Жената, родена за самота,
пали в стаята си свещ.
Кой ли, кой ли, интересно
стои с въдица в тъмнината
на другия бряг на Кура*?
Върни се, викам себе си
от своята стая…
Беше нощ - и няма да я има никога.
Нали не всички нощи са еднакви,
дайте и на мен свещта на самотата.
Шумът на локомотива, напоил въздуха като опиум
люлее свещите
и в тъмните стаи се появяват силуетите
на бродещи отшелници.
Някой ме извика от стаята
с осветени прозорци,
но моята свещ угасна
и викът бързо потъна в тъмнината.
Около електростанцията
дърветата приличат на електрически стълбове.
Това съм аз, това съм аз, аз се чувствам,
но не викам никого
на помощ.
Фенерите отпускат унили глави
в черните лавини на Кура
и плуват…

—————————–

* Кура - най-голямата река в Грузия, влива се в Каспийско море. бел. прев.