НЕ ГНЕВЯ СЪДБАТА…
През октомври 2011 г. си отиде руската поетеса и преводачка Галина Губарева.
Тя беше приятел на България и нашата култура, прецизен преводач, поет, влюбен в красотата… Поклон пред светлата й памет!
Редакцията
—————————–
превод: Мария Шандуркова
Не гневя съдбата, на пръсти стъпвам,
от земята не вдигам очи.
Тънка нишка в живота си, скъпия,
вплитам здраво за бъдните дни.
Намотавам кълбото на делника,
ала случва се в мойте ръце
да ме спират, сурови, заплетени
нишки сбити на възли безчет.
Няма как да избегнеш пристрастия.
(Грешен бил е отдавна човек.)
Срещу мъка, за моето щастие
завързвам възел за амулет.
Непознато е туй за сърцето ми,
за душата ми, пълна с добро,
златни нишки изпридам неведоми
от къделята, скътала зло.
—————————–
НЕ ГНЕВЯ СУДЬБУ
Не гневя судьбу, пройду на цыпочках,
От земли не поднимая глаз.
Жизнь свою пряду я тонкой ниточкой
Ровно, чтоб нигде не порвалась.
И в клубочек сматываю будни я,
Только вот порой из-под руки -
Ниточка суровая да трудная,
А на ней сплошные узелки.
От людского не уйдёшь пристрастия
(Грешен, как и прежде, человек).
Оттого от горя и на счастье я
Узелки вяжу как оберег.
Ну, а сердцу это зло неведомо,
И душа, по солнышку стремясь,
Из кудели с кознями и бедами
Золотые нити будет прясть.
