Венедикт Станцев

превод: Георги Ангелов

ПО ВЪПРОСА ЗА СМЪРТТА

Със лека беше тя походка -
смъртта на фронта - вечно с мен,
и свикнах като със винтовка
със нея в моя ден.

Във бой съм - тя зловещо кряка,
но в настъпление, във мрак
аз я изпреварих с лакът
и затова съм жив все пак.

—————————–

К ВОПРОСУ О СМЕРТИ

Ходила смерть - легка в походке -
на фронте рядышком со мной,
и я привык к ней, как к винтовке,
как к неизбежности самой.

Я в бой - она - в зловещий клекот,
но в наступлении сквозь тьму
я обогнал ее на локоть
и может, выжил потому.