НАУЧИХ СЕ НА МЪДЪР, ПРОСТ ЖИВОТ
превод от руски: Красимир Георгиев
НАУЧИХ СЕ НА МЪДЪР, ПРОСТ ЖИВОТ
Научих се на мъдър, прост живот,
небето гледам и на Бог се моля,
а вечер дълго скитам, търся брод
да притъпя ненужните неволи.
Щом репеи в дерето шумолят
и щом офика цветен грозд възнася,
ще бъде в стиховете ми богат
животът тленен, тленен и прекрасен.
Аз се завръщам. Ближе мойта длан
и мърка пухкавият ми приятел,
блести в далечината огнен плам
от кулата на езерния гатер.
В миг ще прореже тишината глас
на щъркел и ще бликне нежна струя.
И ако ме потърсиш в този час,
навярно даже няма да те чуя.
1912 г.
—————————–
Я НАУЧИЛАСЬ ПРОСТО, МУДРО ЖИТЬ
Я научилась просто, мудро жить,
Смотреть на небо и молиться Богу,
И долго перед вечером бродить,
Чтоб утомить ненужную тревогу.
Когда шуршат в овраге лопухи
И никнет гроздь рябины желто-красной,
Слагаю я веселые стихи
О жизни тленной, тленной и прекрасной.
Я возвращаюсь. Лижет мне ладонь
Пушистый кот, мурлыкает умильней,
И яркий загорается огонь
На башенке озерной лесопильни.
Лишь изредка прорезывает тишь
Крик аиста, слетевшего на крышу.
И если в дверь мою ты постучишь,
Мне кажется, я даже не услышу.
1912 г.
