Литературен свят

Анна Ахматова

Анна Андреевна Ахматова (истинско име – Анна Андреевна Горенко), руска поетеса, е родена на 11(23).06.1889 г. в станица Болшой фонтан край Одеса в семейството на инженер-механик от флота. Завършва Царскоселската женска гимназия (1900-1905), през 1906-1907 учи в гимназия в Киев, постъпва в юридическия факултет на Висшите женски курсове в Киев (1908-1910), но бързо охладнява. Първото си стихотворение написва на 11 години. В периода 1910-1918 г. е женена за поета Николай Гумильов, от когото ражда син – историкът Лев Гумильов. Учи във Висшите историко-литературни курсове на Раев в Петербург. Заедно с Гумильов е сред основателите на акмеизма през 1910 г., но в творчеството си е по-близо до руската класическа традиция. От 1910 до 1916 г. живее главно в Царское село край Петербург. След раздялата си с Гумильов, се омъжва още два пъти – в периода 1918-1921 г. за поета Владимир Шилейко (1891-1930) и в периода 1922-1938 г. за изкуствоведа Николай Пунин (1888-1953). Дебютира през 1912 г. с книгата “Вечер” с предговор от Михаил Кузмин, последвана от “Броеници” (1914). Става известна, рисуват я мнозина художници, посвещават й стихове. Издава “Бялата стая” (1917), “Живовляк” (1921), “Anno Domini” (1921). От 1924 г. до 1940 г. престават да я печатат. Занимава се с преводи на френски, италиански, арменски, корейски поети. През 1940 г. излиза сборникът й “От шест книги”, а вече през 60-те години се появяват “Стихотворения” (1961) и “Летене на времето” (1965). Преживява гибелта на Гумильов, лагерът на сина им Лев, смъртта на редица приятели. Пише поемата “Реквием”, написана в 1935-1943 (допълнена 1957-1961), публикувана през 1987 г. От 1941 до 1944 г. е евакуирана в Ташкент, където създава патриотични стихове, излезли през 1943 г. Завръща с в Ленинград, продължава да печата – до критичен доклад на Андрей Жданов, когато публикациите й са спрени отново. В края на 50-те години започват да публикуват поетичните й сборници. В “Поема без герой” (1940-1965) се прощава с Петербург от началото на века. През 1951 г. по предложение на Александър Фадеев е възстановена в Съюза на писателите. През 1964 г. става лауреат на международната награда “Етна-Таормина”, а през 1965 г. – почетен доктор по литература в Оксфордския университет. Умира на 05.03.1966 г. в село Домодедово край Москва, погребана е в гробището на Комарово край Санкт Петрбург.

Публикации:

Поезия:

НОЩ. НАВЯРНО ПРЕЗ МАЙ…/ превод: Панчо Панчев/ брой 20 май 2010

МЪЖЕСТВО/ превод: Иван Николов/ брой 28 април 2011

ПЪРВИЯТ ДАЛЕКОБОЕН В ЛЕНИНГРАД/ превод: Иван Николов/ брой 35 декември 2011

НАУЧИХ СЕ НА МЪДЪР, ПРОСТ ЖИВОТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 36 януари 2012

АЗ ДОЙДОХ КАТО БЕЗДЕЛНИЦА…/ превод: Мария Шандуркова/ брой 36 януари 2012

ТАМ ДВОЙНИКЪТ МИ - МРАМОР БЯЛ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 37 февруари 2012

НАУЧИХ СЕ НА МЪДЪР, ПРОСТ ЖИВОТ…/ превод: Мария Шандуркова/ брой 38 март 2012

С КАКВО Е ТОЗИ ВЕК ПО-ЛОШ ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ?…/ превод: Валентина Радинска/ брой 39 април 2012

ИЗ „РЕКВИЕМ”/ превод: Петър Анастасов/ брой 39 април 2012

ПЕСЕН ЗА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА/ превод: Мария Шандуркова/ брой 41 юни 2012