Робърт Лоуъл

превод от английски: Красин Химирски

***

Смилете се над родната планета,
над вулканичния й конус радостта не свети.
Мир на децата ни, които страдат
и в зачестилите войни невинни падат.
Те следват неотстъпно земния ни път
като зловещ и кървав призрак,
разглезен от апатията и капризите ни,
прастари както и светът.

***

Да политна като чинукска пъстърва,
после в бездната пенлива да се върна.
Да се метна срещу водопада грозен,
разломяващ камъни и кости.
Прималяла и с разкъсана уста
сред гърмолещите десетина стъпала,
в скок последен да достигна до върха,
семето си там да хвърля и спокойно да умра.

ЛЮЛКА

Ненадейно руква нощната тъма.
Тежко и неспирно
шиба ни дъжда,
в мрачната си мисия вглъбен.
И потоп неудържим залива
нашите тела.
Изцеление отникъде не идва.

Как ще ми помогнеш, мъченико,
болен съм от болестта ти,
като напаст с мойта тя се смесва.

Разделени ще останем с теб -
кой ще примири небето и земята.
Първият от нас удари дъното,
над върхарите политна другият.
Люлката и двама ни люлее.

ПРЕПРОЧИТАЙКИ СТИХОВЕТЕ СИ

И аз като милионите побратими
гордея се, несправедливо може би, че моят стих
сърца възпламенява, реки обръща.
От сътвореното не се срамувам.
Дори и восъчните ми цветя
растат по клоновете на Парнас.
Но питата е мъртва без пчелата.
Килийка след килийка, кръг след кръг,
тя вае своя мавзолей -
творецът диша в тъканта му.
Медът телцето крехко балсамира -
за скромния си труд то моли вечност,
докато мечката не го излапа лакомо.
Отворената книга е моя гробница.