ЧАЙКОВСКИ
превод от руски: Спаска Гацева
ЧАЙКОВСКИ
Навярно били са не само заводите,
навярно, не само били са баражите,
епохата наша ще ни запомни
и с думите - ще ни разбере.
Потомците няма как и да знаят,
че в римите болката наша живяла е,
че може не болка била е, шумяла е
в гърдите ни - радост - море.
На книжната лавица - много фамилии,
но блясва понякога стих осветен.
Така ми се случи - разбрах за Данило,
той бил е и тук е, до мен.
В живота случайно се бяхме разминали,
но книжката щом му прочетох нощес,
открих в нея всичко родно и мило,
което на двамата прави ни чест.
Каква ли? Такава - на мен и Данило.
По воля душевна, а не за пари
оставяхме свои следи на хартията,
читателят да ни се довери.
Защо ли? За правдата честни, че бяхме,
че в тоя разумен, безумен комплот
живяхме отделно, но двама вървяхме
и той е до мене и днес, до живот.
Не в лична беседа, чрез стиховете,
които Данило бе писал преди
и с тях във живота отново се вмести,
Данило, от мене: „Голямо мерси!”
Така неизвестният брат, откъм края,
със книжката, дето случайно открих,
разкри за века сетивата ми тайни,
живота ми с нови бои разкраси.
За всекиго - време и месторождение,
вселенско начало, за битието му - старт,
но много е важно в дни на съмнения
да имаш до тебе другар и събрат.
Приятели скромни, кръгът се затваря,
гласът им е тих, ненахален, неплах.
Всеки - със място на книжната лавица,
Данило Долински е равен сред тях.
2006
УМИВАЛНА ПЕСНИЧКА
Предвечна, донската вълна
не синя вече и не още алена,
под дигата, под старото забрало,
е само облак сребърен - луна.
Смрачава, тя тъй тихо и забавено
отплава като катер - в нежен злак.
Още е ден и миг не стига само,
секунда, до предвечния сумрак.
Безвремието - миг. Безвластна граница
на нито ден, на нито нощ. Черта,
когато нещото затваря страница,
а новата - сияй от белота.
