Даниил Долински
Даниил Маркович Долински (15.07. 1925 - 2.11. 2009) е поет, преводач, публицист, автор на книги за деца, член на Съюза на писателите на СССР (1960), после на Съюзa на руските писатели. Роден е в гр. Кременчуг, Полтавска област, Украйна в еврейско семейство. Когато започва Великата Отечествена война, баща му загива като доброволец в опълчението; дядо му и баба му са убити от хитлеристите, той и майка му са евакуирани в Казахстан. През 1943 г. завършва Серпуховското авиотехническо училище и от същата година воюва на Трети украински фронт като механик, радист и военен кореспондент. Участва в освобождаването на Белорусия, Украйна, Молдoва, Румъния, Югославия, Унгария, Чехословакия, Австрия. Награден с бойни ордени и медали. Печата от 1944 г. После продължава службата си в съветската армия като военен журналист - редактор е на в. „Храброст”, многотиражката на завода „Ростселмаш”, в. „Болшевишка смяна” (1954), областния в. „Комсомолец”. Член на ВКП(б) от 1949 г. През 1956г. „Ростиздат” публикува първата му стихосбирка „Първата любов”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1960). Консултант на Ростовската писателска организация (1960-1966), завеждащ отдела за поезия на сп. „Дон” (1966-1985), в. „Приазовски край” (от 1993). Главен редактор на изд. МП „Книга” (от 1997). Автор е на повече от 35 книги, много от които са издадени от „Съвременник” и „Млада гвардия”. Превежда от езиците на народите на Северен Кавказ и Калмикия, както и български, унгарски, югославски поети. След разпада на СССР и разделянето на Съюза на писателите на СССР на Съюз на писателите на Русия („почвеници”) и Съюз на руските писатели („демократи”) Долински влиза във втория. Стиховете му са превеждани на украински, калмицки, балкарски, полски, български, грузински. Умира на 85 г. На 15.07.2011 г. в сградата, където е живял, в Ростов на Дон е поставена мемориална плоча.
Публикации:
Поезия:
ЧАЙКОВСКИ/ превод: Спаска Гацева/ брой 36 януари 2012
ВОДА И СУША, И ВОДА…/ превод: Златан Данев/ брой 58 януари 2014
