Влад Ривлин

превод: Татяна Любенова

В търсене на работа слонът попаднал в магазинче за домашни потреби. Работа за слона никъде нямало. Климатът се променил и за големите зверове настъпили тежки времена - местата за тях ставали все по-малко. Най-добре от всички в новите условия се адаптирали поровете, лалугерите и прочие малки зверове. Ето и магазинчето за домашни потреби го ръководеше порът.
- Къде да те взема? - разперил лапички порът - тук е магазинче за съдове, а не промишлен гигант някъде от джунглата.
- Няма вече гигант - тежко въздъхнал слонът - хиените и чакалите го разграбиха, а плъховете и мишките отмъкнаха това, което беше останало след тях…
- Да-а - протегнал се порът - какви времена…Аз също бях някога слон.
Слонът недоверчиво го погледнал.
- Истина е, истина, бяхме и ние слонове, пътища в джунглата строяхме, фабрики… Бяха времена. Но после там, горе - порът високо вирнал пухкавата си опашка - явно решиха, че повече няма нужда от фабрики. А щом фабриките са ненужни, то и слоновете вече не са необходими и е време да ги заменят поровете. А на пора голяма фабрика не му е нужна, на него и лавката му стига. Откакто климатът рязко се измени, само ако си пор можеше да оцелееш. Така че се наложи да стана пор… Тук не само аз съм такъв. Ето моят помощник, лалугерът, преди е бил камила, а нашата продавачка - мишката, някога е била кон. Само собственикът на цялата мрежа от магазинчета за домашни потреби беше плъх и си остана плъх. - Порът се намръщил. - Макар и да сме родственици сега, аз не ги обичам, тези плъхове… - От вълнение порът извадил от пазвата си кутия цигари и запалил.
- Такива работи, братле - казал той на слона - искаш ли да живееш - приспособявай се, забрави, че си слон, иначе работа няма да намериш никъде. Стани лалугер, пор, ако щеш - мангуста, в най-лошия случай… Сега в зоомагазина, който е наблизо, търсят мангуста.
- Много е просто да станеш пор - обуздай амбициите си и всичко ще се получи. А иначе ще протягаш лапи от глад - поучавал го бившият слон.
- Не, по-добре да си умра слон, как ще живея, ако съм лалугер - решително тръснал глава огромният слон.
- Като слон поне ще си свободен от работа и ще почиваш - казал порът, но слонът вече бил излязъл от магазинчето, което при добро желание би могъл лесно да смачка заедно с всичките му обитатели. - Както искаш, - с безразличие казал порът и угасвайки угарката, бързо се мушнал обратно в лавката.