Владимир Маяковски

превод от руски: Красимир Георгиев

ПО ХАЙНЕ

Мълния в очите й светна:
„Аз видях те -
с теб беше друга.
Ти, нещастник,
ти подъл проклетник…” -
и си тръгна тя,
с гръм и крясък
си тръгна.
Аз съм учено момче, мила,
стига с тези брътвежи ваши.
Щом мълнията не ме е убила,
гръмотевицата
не е страшна.

—————————–

ГЕЙНЕОБРАЗНОЕ

Молнию метнула глазами:
„Я видела -
с тобой другая.
Ты самый низкий,
ты подлый самый…” -
И пошла,
и пошла,
и пошла, ругая.
Я ученый малый, милая,
громыханья оставьте ваши,
Если молния меня не убила -
то гром мне,
ей-богу, не страшен.