Бранко Ристич

превод: Ели Видева

Мъка ни притисна, Отче,
обгръща ни от вси страни,
раните ни
препикава и хвърля
в очите ни лъжи, в лицето плюе воня,
за ушите ни дърпа,
по ребрата ни блъска,
чупи кости
с тракащи вериги.

Иска и вярата наша
да затрие,
иска, Отче,
иска го,
ала не може.
Нищо, Отче, не виждаме,
слънце не виждаме
и месецът като грее
не сме ония,
за които поетът пее,

всички сме Стойковичи:
„Бийте бандитите, бог ни е разпалил”
и не му е ясно
как не ни боли.
Ние него
никога няма да го бием
и той от това
мъртъв ще бъде.
И сега.
И отново.

Та моля те, Отче,
да го простиш.
Тези, дето са го пратили
няма ги, Отче,
тяхната болка е повече.
Те, Отче, оттатък морето,
там са.
Знам, Отче,
Светотворче и Вседържителю,
Ти би го простил,
ала те - няма.
Те са деца
опашати и рогати.
За тях спасение няма.
За молитва на поклонение,
за Света Литургия
не искат да чуят,
Майката Църква заобикалят,
а ние, Отче,
чакаме зората.

Скупчени в нашата мъка,
припознаваме се едни други
по писъците.
Кланяме се на звездната арка
с молитва на уста:
Свети Боже, Свети Крепки,
Свети Безсмертни,
помилуй нас.

лето Господне 2008