СЛОВО ЗА ФОКИНА
превод: Литературен свят
Много творци казват, че стихотворенията, книгите, песните, филмите живеят отделно от тях и вече не им принадлежат. Ако това е така, си струва да се помисли: а може би словото изначално ни е дадено в живота за някаква много важна цел, а ние го пръскаме за глупости? А ни е казано: “За всякое празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден…” (Матея. 12, 36-37).
Поезията също може да бъде празна, самовлюбена, креслива и куха едновременно. Може да е пророческа, звучаща във времето и пространството. Може да е възторжено-щастлива, като първата целувка. А може да е и мека, домашна, нежна и добра, като люлчината песен на майката. Поезията на Олга Фокина е пълна с жива майчина любов в лирическите стихотворения и със строго, но родно по същността си, наставничество в публицистичните стихове.
Празната реч… Тя е онази, която не ни потиква към действие или към смирение, онази, в която няма дух, няма любов. “…От думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” Значи, чрез словото, оказва се, може да се спаси душата - ни повече, ни по-малко! Вярата в доброто, висшата справедливост, а значи и в Твореца, се проявява не само и не толкова във външния обред, а в онази тревожна виновност на сърцето, караща ни да помогнем на болния или обидения, да успокоим страдащия, да ободрим падналия духом. Такава застава пред нас и лирическата героиня на Фокина. И в това слово и дело на любовта дори невярващият човек става приятел на Бога. В това се заключава тайната на богоподобието.
Фьодор Достоевски като оправдание на човечеството представил на бъдещия съд само една книга - “Дон Кихот”, историята, както биха казали сега, на влюбения идеалист. С какви думи, всички без изключение, ще се оправдаем тук, в този живот, нали там вече няма да има ни време, ни място… Поезията на Олга Фокина - това е нейният истински живот, спасението й; онази видима част на душата, която вече никога няма да й бъде отнета.
