Санаи

превод: Литературен свят

ТЛЕННОСТTA НА ЗЕМНОТО БИТИЕ

Хората често забравят, че животът отминава бързо, а и може да бъде прекъснат във всеки миг. 

Трябва да се помни за Ной, преживял, по Божията милост, световния потоп, който след като навършил деветстотин и петдесет години, въздъхнал:

- Господи, колко кратък е животът! Човек току се е родил и вече трябва да умира!

За тези думи на Ной постоянно помнел мъдрецът Лукман. Той живеел в полуразрушена колиба и когато го питали защо не я стегне, отвръщал:

- За този, който трябва да умре и това е твърде хубаво!

ПОКАЯНИЕ

Султан Масуд много се разгневил на везира Абул-Хасан Майманди, когато му донесли, че е извършил огромна злоупотреба. Султанът го свалил и го глобил с един милион дирхеми.

Но на враговете на везира това им се сторило малко и те продължали да доносничат, докато накрая, по техните клевети, Майманди бил екзекутиран.

Везирът имал възрастна майка и веднъж един злонамерен човек казал на султана:

- Знаеш ли, че тази старица постоянно моли Бога да те постигне някакво нещастие. Трябва да направиш нещо!

Султанът тайно отишъл при старицата, признал вината си, казал, че се разкайва за необмислената си жестока постъпка и я помолил да не го проклина.

Старицата го изслушала и му дала неочакван отговор:

- О, царю на света! Не се извинявай пред мен за стореното. Как мога аз да чета зли молитви, да пази Бог! Как мога да те  проклинам?! - казала тя и обяснила: - Та нали покойният емир, твоят баща, подари на моя син земни богатства, а ти му даде освен това и бъдещ живот, полагащ се за мъченическа кончина като награда от Бога. Мога ли за това да те проклинам? Неуместни са тук упреци и скръб! Не се безпокой,  простила съм ти!

ХАЛИФ ОМАР И ДЕЦАТА

Веднъж Омар се приближил към група весело играещи деца. Виждайки самия халиф, те се изплашили и се разбягали. Само едно останало пред халифа. Това бил бъдещият знаменит и безстрашен пълководец Абдалах ибн Зубайр.

- Защо ти не избяга заедно с всички? - попитал го Омар.

- Защо да бягам от теб, благородни халифе? Ти не си потисник, нито аз съм престъпник. Онзи, който познава собствената си същност,  му е все едно (ще се справи с всичко):  приемане или отказ, прекрасно или зло.

Халиф Омар се учудил на мъдростта на момчето и го взел при себе си.