Санаи
Абул Маджд Мадждуд ибн Адам Санаи ал Газнави (град Газна, 1070 - пак там, около или 1140) e ирански (персийски) и таджикски поет-суфи. Според друга хронология (1044?, Газна, - около 1150?, Газна). По-млад съвременник на Омар Хаям и Газали. Автор на поемата «Балхска легенда» (около 1105); религиозно-дидактичната поема «Пътуване на робите Божии обратно» (1108, в нея има потресаващи съвпадения с „Божествена трагедия” на Данте, написана 165 г. по-късно, но книгата все още не е преведена на европейски езици). Главен труд: «Градина на истината», призната за «енциклопедия на суфизма», (1131; послужила за образец за поемите «Съкровищница на тайни» на Низами и «Месневи и манави» на Руми; написана в последните години от живота му в Газна, завършва я тежко болен ). Писал поеми-маснави, газели, касиди. Като млад е придворен поет на Масуд III. Приблизително до 40-годишна възраст живял в различни градове на Хорасан и писал панегирични и хедонистични творби. После напуска двора, става суфи, осъжда тиранията и несправедливостта, човешките пороци. Наставник му бил известният суфийски шейх Юсуф Хамадани. Мнозина неирански учени обаче се съмняват дали е принадлежал към суфийски орден. Слава приживе му носят няколко малки поеми («Книга на любовта», «Книга на разума» и др.) и лирични стихотворения, включително четиристишия, съставили поетичния му сборник «Диван». Много пътувал - бил в Балх, Серахс, Херат, Нишапур, Хорезъм, Багдад, извършил поклонничество в Мека. В последните години от живота си се връща в родния си град Газна, където живее до смъртта си. Отказал на Бахрам шах покана за двора, с което си спечелва поредния враг. Умира с думите към Бога: «Твоето милосърдие ще ми произнесе присъдата». Неговият гроб («мазар» - гроб на светец) в Газна е почитана - и досега е място за поклонничество. Постепенно «Градина на истината» заема толкова високо място в духовния живот на ислямския Изток, че понякога тази поема е наричана дори «персийския Коран». Тя е състои от разсъждения и притчи и е праобраз на суфийските поеми на Аттар, Руми и други знаменити поети на Иран, пряко сочещи връзката между тяхното творчество и това на Санаи.
Публикации:
Проза:
ТЛЕННОСТTA НА ЗЕМНОТО БИТИЕ/ брой 35 декември 2011
За Санаи:
САНАИ ГАЗНАВИ/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 39 април 2012
