Абузар Ебрахими Торкаман

превод: Литературен свят

РАЖДАНЕ В ПАЖ

Мансур, син на Хасан, който после се прославил като Хаким Абулкасим Фирдоуси, се родил през 329/940-41 г. в Паж - едно от историческите селища на Тус. Низами Арузи в книгата си «Чахар макале» пише: «Великият поет Абул-Касим Фирдоуси бил от дехканa (земевладелците) на Тус, от село, което наричат Баж (Паж). Това е голямо село, от него набират хиляди воини».
Бащата на Фирдоуси бил земевладелец от Тус. Дехкана били богати земевладелци, които дори след идването на арабите в Иран успели да запазят своето положение и значимост. Амирът на онази област имал градина, наречена «Фирдоус», в която бащата на Мансур бил градинар, затова семейството му се прославило под името Фирдоуси.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За детството и млaдостта на Фирдоуси почти нямаме сведения. Разказват, че отначало работел с баща си, занимавал със земеделие и натрупал богатство. Низами Арузи пише: «Фирдоуси живял в това село в пълно изобилие и благодарение на доходите от своите земеделски участъци не зависел от никого от себеподобните си».
За образованието и учителите на Фирдоуси също нищо не е известно. Но съдейки по резултата от труда му «Шах-наме», получил много добро образование и дълги години от живота си посветил на изучаването на мъдростта и историята.

ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ ДВОРЕЦ НА ПОЕЗИЯТА

Фирдоуси бил майстор на красноречието. Той събрал голям исторически материал и започнал да пише «Шах-наме», т.е. пристъпил към създаване на епоса на иранския народ. От млад обичал предания и приказки, сам започнал да пише дастани и изложил в стихове такива разпространени сред народе предания, като «Бижан и Маниже», «Сухраб», «Акван-див», «Сраженията на Pyстам» и други. В работата си използвал книгата «Гущасп-наме» на Дакики, а използвал и друга книга «Шах-наме» в проза - на Абу Мансури. По това време Фирдоуси бил на около 40 години, и следващите 30 години от живота си посветил на тази работа. Той подарил вечно произведение на иранския народ и световната литература. «Шах-наме» на Фирдоуси се състои от 60 000 бейта, и темата му е историята на Иран, от началото до времето на нашествието на арабите-мюсюлмани и падането на Сасанидите. Разделил тази епоха на 50 части и описвал събитията по части: митологична, героична и историческа.

Разбира се, Фирдоуси не написал стиховете от «Шах-наме» в реда, както са в днешно време, а ги съчинил на части и в края ги събрал и съединил. «Шах-наме» съдържа не само исторически, но и морално-дидактични материали. Това произведение в историята на персийската литература заема такова положение, че го смятат за речник на персийския език. Описанието на събитията в книгата прави много силно впечатление, той много талантливо предава картината на сраженията.

Макар че «Шах-наме» е много голяма книга, в изложението си тя е проста и лаконична. Тъй като в нея са отразени и народни обичаи, «Шах-наме» има голямо значение за изучаването на културата на иранците в различни времена.

Едно от най-големите преимущества на Фирдоуси в сравнение с много поети е строгото следване на принципите на морала - в «Шах-наме» той не използвал неприлични думи и в описанието на историческите събития се е придържал към честността.

«Шах-наме» е вечно произведение, значението на което не са могли да намалят изминалите векове. Онова, което писал Фирдоуси в «Шах-наме» е най-добрата похвала за тази книга:

А аз от моите строфи си издигнах такова здание,
което влиза, като земята, в Божието мироздание.

В ДВОРА В ГАЗНА

Фирдоуси завършил първата редакция на «Шах-наме» през 384/994-995 г. В началото на работата си над «Шах-наме» той имал материалната и духовна помощ на управника на Тус и други знатни хора от града. Но дългите години, които посветил на създаването на «Шах-наме», го разорили, и след завършването на книгата обеднял. Въпреки, че стихотворенията и дастаните му били известни сред народа, никой не го поддържал.

В отчаянието си той писал:

О, съдба, ти ме издигна така високо в небето.
Когато остарях, защо ме направи нещастен?!
Когато бях млад, ме предпочиташе.
Като остарях, ме унижи.
Вместо юзди времето ми даде тояга.
Имотът ми се разсипа, и нещастието дойде.

Фирдоуси имал син, но съдбата му го отнела. Това събитие увеличило тъгата на поета. Изпитвайки душевни страдания и бедност, решил да връчи «Шах-наме» на знатния емир с надеждата да поправи положението си. Султан Махмуд Газнави, известен емир на Газнавидите, който управлявал Хорасан и Маверанахр, привлякъл вниманието на поета, стигайки до Индия с походи. Затова Фирдоуси 10 години след завършването на първата редакция на «Шах-наме», се заел с преразглеждане на книгата си. Добавил в нея името на султан Махмуд, стихотворения, възхваляващи го, и някои глави, подготвил и нова редакция на «Шах-наме». Това било около 400/1009-1010 г.

А после станало така: «Фирдоуси взел «Шах-наме» и тръгнал за двора - в Газна (Газна - град в центъра на съвременен Афганистан, развалините на който в наше време се намират близо до град Газнейн - бел. рус. прев.). Искал след завършването на книгата да я връчи на султан Махмуд. Но това не станало благополучно, и по волята на съдбата добавило още много тъга на Фирдоуси».

Известно е как Фирдоуси пристигнал в Газна и се срещнал с такива знаменити поети от двора на султан Махмуд като Унсури, Асджади и Фарухи. Те не познавали Фирдоуси. И предложили: «Всеки от нас ще каже един стих от рубаи. Ако Фирдоуси може да съчини четвъртия стих, ще му позволят да остане сред тях». Фирдоуси се съгласил.

После говорили в такава последователност:
Унсури:
Дори и луната бледнее пред твоето лице.
Асджади:
Като твоята буза няма роза в цветарника.
Фарухи:
Ресниците ти пронизват ризницата,
тогава Фердоуси красноречиво добавил:
както стрелите на Гив в битката му с Пашан.

Разказват, че когато поетите опознали Фирдоуси, го завели в двора на султан Махмуд, Фирдоуси му дал «Шах-наме» и чел свои стихотворения, които го възхвалявали. Махмуд се зарадвал и решил да даде на Фирдоуси награда. Но с тово не приключило. Низами Арузи в книгата си «Чахар Макале» описва продължението на това събитие: «Махмуд се посъветвал с тези хора: “Какво трябва да дадем на Фирдоуси?” Те казали: петдесет хиляди динара. А и това е твърде много, защото е еретик-рафизит и привърженик на безбожните мутазалити…. А султан Махмуд бил фанатик, тези думи го хвърлили в съмнения и той се отнесъл към тях с внимание»

ВРАЖДАТА НА СУЛТАН МАХМУД С ФИРДОУСИ

Махмуд считал за недостатък на Фирдоуси, че бил шиит и, заплашвайки го, поискал той да се откаже от шиизма. Но Фирдоуси се разсърдил и отвърнал със стихотворение, в което заплашил султана.

Друг въпрос, станал причина за сблъсъка на султан Махмуд и Фирдоуси бил въпросът за националността и расата. Махмуд бил турчин по произход, а не иранец, а Фирдоуси бил автор на епоса и гордостта на персоезичните иранци. Затова султан Махмуд се опитал да представи героите на «Шах-наме» незначителни. В книгата «Тарих-е Систан» за това има интересен разказ:
«Абулкасим Фирдоуси написал в стихове преданието за Рустам… Махмуд казал: “Цялото «Шах-наме» е нищо, освен сказанието за Рустам. А в моята войска са хиляди такива като Рустам”. Абулкасим отговорил: “Дълго да живее повелителят! Не знам колко са воините като Рустам във войската ти, но знам, че Бог не е създал друг такъв юнак като Рустам”. И, след като се поклонил, си тръгнал».

БЯГСТВО ОТ ГАЗНА

Султан Махмуд, който се сблъскал с Фирдоуси, му дал само 20 000 дирхеми. Фирдоуси се разсърдил, отишъл в банята и разделил парите между работниците там. Той знаел, че султанът ще го преследва и ще поиска да го накаже, затова бързо избягал от Газна. Султан заповядал да го преследват. Низами Арузи пише: «Фирдоуси добре познавал жестокостта на Махмуд. През нощта той напуснал Газна… шест месеца се крил, докато пратениците на Махмуд не стигнали Тус и не се върнали обратно. Когато Фирдоуси се оказал в безопасност…, заминал за Тус».

В ДВОРЕЦА НА АЛИ БАВАНД

След известно време, прекарано в Тус, Фирдоуси отишъл в Табаристан при пълководеца Шахрияр, падишах от династията Баванд, и Шахрияр го посрещнал с всички почести. Фирдоуси в Табаристан написал сатира срещу Махмуд, в която го нападнал за недостойното му поведение по време на срещата им - причината откривал в собствения си незнатен произход.
По-късно Фирдоуси се върнал в Тус и пак се заел да редактира «Шах-наме». По такъв начин през последните години от живота си бил зает с редактиране.

СТАРОСТ И НИЩЕТА

Последните години от живота на Фирдоуси преминали в Тус в старост и тъга. По това време писал, че старостта и мизерията са му омръзнали:

Моите уши и крака съвсем отслабнаха,
нещастието и годините отнеха моите сили.

Но и това не бил краят на събитията с Фирдоуси.

ЗАВЪРШВАНЕТО НА «ШАХ-НАМЕ»

Разказват, че султан Махмуд в един от походите си в Индия написал писмо до един от емирите на Делхи. Веднъж след това той казал на везира си ходжа Ахмед Хасан Мейманди, който бил почитател на Фирдоуси: «Ако отговорът не е такъв, какъвто искаме, какво ще правим?». Ходжата му прочел стих на Фирдоуси:

Ако отговор пристигне против моето желание,
аз съм и боздуганът, и бойното поле, и Афрасиаб!

Когато султанът чул, че това стихотворение е на Фирдоуси, решил да изглади неблагородната си постъпка. Затова след връщането си от похода заповядал да се изпратят на Фирдоуси 60 000 динара - по броя на бейтовете в «Шах-наме» - като възнаграждение за книгата му. Низами Арузи пише, че Махмуд наредил да се откарат 60 000 динара на султански камили в Тус и да му бъде поискано извинение. Султанските камили поели от Газна за Тус.

Но съдбата изиграла на Фирдоуси лоша шега, сякаш не трябвало никога той да бъде възнаграден за огромния си труд. Докато камилите пътували за Тус, великият поет починал през 411/1020-21 г. Случайно пристигането на султанските камили съвпаднало с погребението на поета. Камилите влезли през вратата Рудбар, а в това време през вратата Разан изнасяли носилката с тялото на Фирдоуси.

Но религиозната война с Фирдоуси не завършила. Фанатиците дори не позволили тялото му да бъде погребано в общо гробище.

Низами Арузи пише: «По онова време… имало един учен богослов. Той проявил фанатизъм и казал: “Няма да позволя тялото му да бъде в мюсюлманско гробище, защото беше еретик-рафизит!”. И колкото хората да спорили с този богослов, той не се съгласил. Зад вратите имало градина в земите, принадлежащи на Фирдоуси. В тази градина го и погребали».

Низами Арузи продължава: «Казват, че след Фирдоуси останала дъщеря, много достойна. Даровете на султана искали да й дадат на нея. Тя не ги приела и казала: «Това не ми е нужно». Пратениците доложили за това на султана. Той заповядал: «Нека богословът, който попречи на погребването на Фирдоуси в общото градско гробище, да напусне Тус». А даровете употребили за построяването на керван-сарай на пътя от Нишапур за Мерв.

ВЯРАТА НА ФИРДОУСИ

Фирдоуси бил мюсюлманин шиит. Независимо от патриотизма си и любовта си към историята и културата на древен Иран, той бил много привързан към Пророка и семейството му и прекарал живота си с вяра и преданост. В началото на «Шах-наме» в прекрасни стихове той посочвал своята вяра и преданост.

ЗНАЧЕНИЕ НА ФИРДОУСИ

Огромният труд на Фирдоуси «Шах-наме» и особеностите на стила на стиха му, скоро станали обект на подражание. Но никой от поетите не могъл да създаде произведение от такъв мащаб. «Шах-наме» през XIII век била преведена на арабски език от Кав уд-Дин Бондари и в следващите векове понякога се превеждала изцяло или частично на различните живи езици по света.
Значението на Фирдоуси в поезията, а така също в етиката и мъдростта е толкова голямо, че някои дори го смятали за «най-знаменития поет в историята на исляма», и много поети и писатели го възхвалявали.

Известният панегирист Анвари казал за него: «Фирдоуси не само е наш учител, а ние - негови ученици, но той е бог в поезията, а ние - негови роби». Низами Арузи пише също за някои от стихотворенията му: «Никъде в персийската поезия не виждам такова красноречие, а и в по-голямата част от арабската поезия също!».

Известният ариф и учен от XI век имам Мохамед Газали, който сам бил един от известните философи в историята на исляма, казал за Фирдоуси и книгата му: «За съжаление, могат да се заменят всичките ми съчинения за тези два бейта на Фирдоуси:

Служенето на Всевишния направи свое занятие,
помисли денят ти не минава ли празен.

Бой се от Бога и не обиждай никого,
това е пътят на спасението и няма друг път.»

МАВЗОЛЕЙ

Съдбата отредила след известно време гробницата на Фирдоуси да стане място на поклонничество, особено на шиитите. Низами Арузи Самарканди през 510/1116-17 г, т.е. сто години след смъртта на Фирдоуси, посетил гроба му. Амир Доулет-шах Самарканди, автор на книгата «Тазкират аш-шуара», живял през XV век, отбелязал: «Гробницата на Фирдоуси е станала място за поклонничество». По-късно Абдалах-хан Узбек реставрирал гробницата и хора, особено шиити, започнали по-често да посещават гроба. През 1326/1908-1909 г. англичанинът Фризър открил гроба на Фирдоуси, който бил вече забравен и непочистен, и след известно време в годините на управлението на Пехлеви (до ислямската революция през 1979 г. в Иран) над гроба построили паметник, който понастоящем е най-важното и известно място за посещение в Хорасан.

(със съкращения)

Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009