Тамаз Чиладзе

превод: Марко Марков

***
Камбаните звънят и старомодна
печал в небето утринно снове,
студено е, в росата небосводна
два жерава преплитат гласове.

Но кой тук бил е? С улика дарил е
искристата полегнала трева -
той мятал се е нежно, топло, мило,
докосвал е листа и синева.

Тъй рано е в небето и за пение
не е разтворил никой тук уста,
а вече от сълза и нетърпение
родила се е чиста песента.

И в тайната е светло, вдъхновено,
присъстват в нея нашите лица,
и ти стоиш сама, и драгоценно
сияе твойта медна обица.

Звънят камбаните и тези звуци
като отронени от мен слова
летят в протегнатите ти юмруци
подобно златни желъди в трева.