РАБИА
превод: Литературен свят
ДЕВОЙКА ОТ ЗНАТЕН ПРОИЗХОД
Рабиа, дъщеря на Кааб Коздари, се смята за първата поетеса, писала на езика фарси. Датата на раждането й е неизвестна. По всяка вероятност се родила в края на IX век. Семейството на Рабиа било арабско, а баща й Кааб бил един от емирите и военачалниците на Саманидите, той управлявал около Балх и Коздар (град до Бост в съвременен Афганистан), и затова тя се прославила като Коздари и Балхи. Както личи от някои разкази, Рабиа била съвременница на Рудаки. Част от живота й минал в годините на управление на емира Наср Саманид.
Няма никакви сведения за детството, образованието и живота на Рабиа. Но е ясно, че е растяла в благополучно аристократично семейство и е имала условия за образование и всестранно развитие.
ПОЕЗИЯ И КРАСОТА
Рабиа скоро постигнала значителни успехи в поезията и литературата. Тя имала рядка красота. Съвременниците в съчиненията си отбелязвали рядката й красота, мъдрост и съвършенство. Добре знаела персийски и арабски и пишела стихове на тези езици.
Рабиа успяла да заеме значително място в историята на персийската литература. Мохамед Оуфи в «Лубаб ул албаб» пише за нея: «Дъщерята на Кааб, макар че била жена, с мъдростта си посрамвала мъжете. Била конник на всички арени и властелин и на двете слова - могъща в арабското стихотворение и изкусен майстор в персийската поезия».
Пишела изящни стихотворения, дълбоки по съдържание, думите й звучали нежно и проникновено.
Тази девойка от знатен произход, поетеса, имала удивителна съдба.
КЪРВАВА ЛЮБОВ
Когато починал бащата на Рабиа, брат й Харис получил в наследство положението на баща си и заел мястото му. Сред робите на Харис имало роб на име Бекташ, турчин по произход, много красив и с добри маниери. Рабиа, млада и добронамерена, се влюбила в роба на брат си.
Но на пътя на тази любов имало две препятствия: първото - семейното и обществено положение на двамата: Рабиа била свободна девойка от уважавано семейство, а Бекташ бил роб.
Друго препятствие било, че обикновено мъжът първи признава любовта си, а обяснението в любов от жената към мъжа в някои култури не се одобрява. Затова Рабиа мълчала, но ден след ден ставала по-тъжна. Накрая една от близките й жени разгадала тайната й. Рабиа предала чрез нея свои любовни стихове и Бекташ й отвърнал с взаимност.
За любовта и страстта на тези двама души се разказват дастани и разкази. Наред с другото, пишат, че след известно време започнала война. Харис тръгнал на война, Бекташ също участвал в този поход.
Рабиа също била заедно с войската. По време на сражение Бекташ бил ранен и едва не попаднал в плен. Когато Рабиа научила за това, тя сложила военни доспехи, скрила лицето си с маска, яхнала коня и поела в бой, разгромила враговете и спасила Бекташ.
Това събитие, от една страна, показва чистата и силна любов на Рабиа към Бекташ, а от друта страна, потвърждава, че Рабиа е владеела военното изкуство.
Въпреки това събитие любовта между Рабиа и Бекташ не станала общоизвестна, никой не обърнал внимание на това. Тази тайна излязла наяве с помощта на великия поет Рудаки.
Както беше отбелязано по-горе, Рудаки и Рабиа били съвременници и явно Рудаки е бил запознат със стиховете на Рабии, и те понякога си четели свои стихове един на друг.
Разказват, че веднъж Рудаки на минаване видял Рабиа и й чел свои стихове. Рабиа също му прочела свои стихове за любовта си към Бекташ, и Рудаки преписал и научил наизуст тези стихове.
След известно време емир Наср ибн Ахмед устроил голямо пиршество, в което участвали знатните хора на страната и двора, включително Харис, братът на Рабиа. Рудаки на това пиршество казал стиховете, които чул от Рабиа. Саманидският емир, учуден от красотата на стиховете, попитал Рудаки чии са. Рудаки отговорил, че ги е написала Рабиа, дъщерята на Коздар, за любовта си към роб.
Харис много се разсърдил и решил да накаже Рабиа и Бекташ. По негова заповед Бекташ бил хвърлен в кладенец, а Рабиа затворили в банята.
Срязали вената й, заключили вратата, замазали я с мазилка. Така я обрекли на бавна смърт.
Разказват, че Рабиа писала стихотворения с кръвта си на стените на банята и, накрая умряла, ставайки жертва на любовта си. Датата на смъртта й, както и датата на раждането й, са неизвестни. Но на основата на гореизложения разказ за смъртта й може да се твърди, че е починала преди Рудаки (т.е. в 329/940-941 или 343/954-955 г).
ИСТИНА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА?
Някои автори и арифи включително считали за Рабиа за суфи, и любовта й признали за истинска, а не за абстрактна. Известният ариф Абу Сайд Абу-л-Хайр казвал за Рабиа: «Дъщерята на Кааб беше влюбена в роб. Но любовта й не беше абстрактна любов». Затова газелите на Рабиа широко се разпространили сред суфите.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
