Рабиа бин Кааб (875- 910) е първата иранска поетеса, пишеща на фарси. Наричана «Зайн ал-араб» («Украшение на арабите»). Произхожда от знатен арабски род. Баща й е военачалник на Саманидите, наместник в Балх. Писала стихове на персийски и арабски. Според легендите се влюбва в роб на брат си, за което е затворена в гореща баня, срязват вената й, заключват вратата и я обричат на бавна смърт. Пише последните си стихове с кръв по стените на банята… Биографията й е интерпретирана в поемата на Аттар «Илахи-наме» („Книга за Бога”, края на ХІІ - началото на ХШ в.) и в маснави на поета и историка от ХІХ в. Реза Гули-хан Хедаят «Гулистане Ирам». Някои от стиховете на Рабия са тълкувани от суфи автори като «чист израз на божествената любов» (шейх Абу Саид от Мейхен).

Публикации:

За Рабиа бин Кааб:

РАБИА/автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011