ОМАР ХАЯM
превод: Литературен свят
Абул Фатх Омар ибн Ибрахим, един от великите поети и учени, се родил в Нишапур и живял по време на управлението на селджукидите.
От биографичните материали за Хаям е известно, че е живял в градовете на Хорасан Тус, Балх, Бухара, Мерв и дори в Багдад. Според някои предания е извършил поклонничество в Мека. Бил възприеман като един от уважаваните учени и мислители на своето време и поддържал отношения с първостепенни учени като Газали, със султани, с видни личности от селджукския двор като Малик шах, ходжа Низам ул Молк. Той бил уважаван човек на събранията на султана, в научните и литературни кръгове.
Поетът и философът постигнал дълбоки знания във всички съвременни науки, особено в астрономията, медицината и философията. Затова бил един от астрономите, на които Малик шах поръчал реформа на календара и който излекувал от едра шарка Санджар, сина на Малик шах.
Хаям дискутирал по въпроси на философията и други науки с известни учени на своето време като Газали («худжджат ул-ислам» - доказателство на исляма).
Но се прославил най-вече с рубаите си (четиристишия), написани, според преданията, по време на почивка за забавление, когато се уморявал от основните си научни занимания, т.е. от решаването на въпроси по астрономия, медицина, философия.
В тези рубаи дълбоките философски мисли са предадени с прост и достъпен език. Естествено, и преди Хаям е имало поети, създаващи четиристишия като Шахид Балхи, Абу Шукур Балхи, Рудаки, Абу Сайд и други. Те даже имат четиристишия, сходни по тематика с тези на Хаям.
Например, рубаите цитирани по-долу, са приписвани на Шахид Балхи:
Вчера минах сред развалините на Тус,/ Видях сова на мястото на петела./ Попитах:
«Какво ще кажеш за тези развалини»/ Тя отвърна: «Ще кажа само «Жалко! Жалко!»
Но рубаите на Хаям се отличават по стила си с нежност и свежест, и за повечето от тях са характерни дълбочина, сгъстеност, като че ли Хаям бяга от решенията на световните проблем чрез разума и доказателствата, затова освобождава чувствата си и отразява в рубаите своето изумление, слисване, полет на мисълта. Той искал в поезията мислите да му летят в по-свободното пространство на въображението.
ВЪЗГЛЕДИ НА ХАЯМ
Рубаите на Хаям от гледна точка на количеството са малобройни, от гледна точка на езика са прости и лаконични, а от гледна точка на съдържанието - дълбоки и интересни. Лаконичните му философски мисли са предадени под формата на изящни добейти (четиристишие, състоящо се от два бейта).
Омар Хаям бил сведущ в различни науки. Той написал трактати като «Трактат за алгебрата и мукабалата», по философия - «Трактат за съществуването». Първият от тях е написан на арабски, а вторият - на персийски и тези произведения са стигнали до наши дни.
За броя на рубаите на Хаям съществуват различни мнения. По-голямата част от четиристишията, които му се приписват сега, принадлежат на други автори - Ибн Сина, ходжа Абдалах Ансари, Абу Сайд и др. В различните ръкописи и печатни издания на негово име принадлежат от 76 до 1200, а понякога и повече рубаи. Но според изследователите първата цифра е по-близо до истината.
Рубаите на Хаям са преведени на различни езици и името му е известно по цял свят. Омар Хаям умира, както пише неговият съвременник Арузи Самарканди, преди 530/1135-1136 г., и както личи, е доживял до преклонна възраст.
Гробът на Хаям се намира в старото гробище на разстояние половин фарсах (фарсах - персийска мярка за дължина. бел. прев.) от Нишапур. Тук е уместно да цитираме интересния разказ на един от съвременниците на поета - Арузи Самарканди, който дава сведения за гроба му:
«През 506/1112-13 година/ в Балх, на улицата на Роботърговците, в дома на емира Абу Саад Джар спряха ходжа имам Омар Хаям и ходжа имам Музафар Исфизари, а аз се присъединих да им прислужвам. По време на пиршеството чух как «худжджат ул-хак» (”доказателство на истината”) Омар каза: «Моят гроб ще бъде на такова място, че всяка пролет ветрецът ще ме обсипва с цветове». Тези думи ме учудиха, но аз знаех, че такъв човек не би говорил празни думи. Когато през 530/1135-36 г. пристигнах в Нишапур, бяха минали четири години, откакто великият беше покрил лицето си с покривалото на земята и подлият свят бе осиротял без него. И за мен той беше наставник. В петък отидох да се поклоня /на праха му/ и взех със себе си един човек, за да ми покаже гроба му. Той ме заведе на гробището Хир. Обърнах се наляво и до подножието на стената, обграждаща градината, видях гроба му. Крушови и кайсиеви дървета бяха надвиснали сред тази градина, и цъфтящите клони се простираха над гроба и бяха скрили под цветове целия му гроб. И си спомних думите, които бях чул от него в Балх, и заплаках, защото никъде по обитаемия свят не бях видял по-подходящо място за него. Бог, святият и всевишният, да му приготви място в райските шатри поради своята милост и щедрост!».
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
