Омар Хаям (град Нишапур, провинция Хорасан, сега иранска провинция Хорасан-Резави, 18.05.1048 - град Нишапур, 4.12.1123) е персийски поет, философ, математик, астроном и лекар. Пълното му име е Хияс ад-дин Абул-Фатх Омар ибн-Ибрахим ал Хаям Нишапури. Прозвището му Хаям идва от думата „хайма” - шатра, палатка, буквално означава - „майстор на палатки”. Ражда се в семейство на състоятелния занаятчия Ибрахим в Нишапур, Североизточен Иран. По онова време Нишапур е един от главните културни центрове на Иран - знаменит с библиотеките си, а от XI век в града действат средни и висши училища - медресета. Детските и юношеските години на поета минават в Нишапур. Има по-малка сестра Аиша. На 8 г. знаел наизуст Корана. На 12 г. става ученик в медресето в Нишапур, което има славата на аристократично учебно заведение, подготвящо висшите държавни чиновници. Завършва курса по мюсюлманско право и медицина и получава квалификация на лекар - хаким. Учи в Балх. Когато е на 16 г. вследствие на епидемия умира баща му, а после и майка му. Хаям продава дома на родителите си и работилницата и заминава за Самарканд - научен и културен център на Изтока по онова време. Там постъпва отначало в медресе като ученик, но бързо се изявява и става наставник. Негов покровител там е главният съдия на града Абу Тахир Абд ар-Рахман ибн Алак. Около 1069 г. написва в Самарканд математическия труд „Трактат за доказателставата по проблеми в алгебрата и ал-мукабалата”, донесъл му славата на изтъкнат учен. След 4 г. престой в Самарканд, заминава за Бухара, където пребивава 10 г. и работи в хранилище за книги. В Бухара е покровителстван от самия хакан - Шамс ал Мулук, който, според източниците, го поставял много високо. В Бухара написва 4 фундаментални трактата по математика. През 1074 г. е поканен от селджукския султан Малик шах I по настояване на везира му Низам ал Мулк в столицата им Исфахан - център на огромната селджукска държава. В Исфахан поетът пребивава 20 г.: става духовен наставник на султана, ръководи голямата дворцова астрономическа обсерватория, създава звездна карта, разработва заедно с други известни астрономи слънчев календар („Маликшахово летоброене”), което дава възможност през 1079 г. Малик Шах I да коригира иранския календар, макар че календарът така и не бил внедрен. Самият Хаям пише, че „времето не даде възможност на султана да звърши това дело”. Смисълът на това изказване не е много ясен, защото новият календар е готов през март 1079 г., а султанът управлява до 1092 г. Освен това, Хаям създава метод за решаване на кубични уравнения в алгебрата, открива биномното разлагане. През 1077 г. завършва математическия си труд „Коментари към трудните постулати в книгите на Евклид”. През 1080 г. пише философския „Трактат за битието и задълженията” и философското съчинение „Отговор на три въпроса”. Голяма е славата му на астролог, притежаващ точни прогнози и особена ясновидска дарба. Най-вероятно именно в Исфахан създава на фарси прочутите си рубаи - изключително персийски поетичен жанр, исконно народен (във фолклора - дубайти или таране). В края на 1092 г. умират везирът и султанът - средновековните източници посочват за виновници на смъртта им исмаилитите (в Европа наричани асасини). Хаям прави опит да заинтересува новите управници в субсидирането на обсерваторията - пише книгата „Науруз-наме” за историята на празнуването на Науруз, слънчевия календар и различни календарни реформи, но обсерваторията е закрита. През 1097 г. поетът е принуден да напусне Исфахан. От 1097 г. работи като лекар в Хорасан и пише трактат на фарси „За всеобщността на битието”. Извършва поклоничество в Мека. Живее в Багдад. Последните си години прекарва в Нишапур. Възможно е да е преподавал в Нишапурското медресе, да е имал малък кръг от ученици и да е участвал в научни диспути. Негови ученици са изтъкнати учени като ал Асфизари и ал Хазини. Не оставя потомство. Не издава нищо приживе. Според легенда е било забранено да го погребат в мюсюлманско гробище. Световно известен със своя „Рубаят”, преведен на български от Йордан Милев. Сега над гроба на Хаям в Нишапур се издига величествен надгробен паметник - едно от най-добрите мемориални съоръжения в съвременен Иран.

Публикации:

Поезия:

РУБАИ/ превод: Найден Вълчев/ брой 42 юли 2012

За Омар Хаям:

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ОМАР ХАЙЯМ/ автор: Расул Гамзатов/ брой 30 юни 2011

ОМАР ХАЯM/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011