Перивое Попович

превод от сръбски: Никола Инджов

ПТИЦАТА ОТЛЕТЯ

Напусна птицата майчиното крило,
сама полетя към безкрайния свят.
Дали болно, дали страшно й е било,
щом се почувства като отронен цвят?

Полетя птицата тъжна и неизкушена,
на облаци станаха младите й крила.
Неочаквана ли бе безпределната вселена,
която пред нея болезнено се разстла?

Припламна птицата в гръмотевица крилата,
напразен ли е полета
                              към пространствата смърт?
Болестна остана насред небесата
след нея лавината на Млечния път.

Защо се изтръгна от недрата свои,
защо към нищото полетя с дъжда,
защо без надежда навлезе в зноя
на болестотворната слънцезвезда?

Ослепя окото на майката птица,
безсилна сълза да пророни дори,
да замъгли болезнената зеница,
тъга на безпътицата да подари.

Гарван ли бе бащата, сянка ли черна,
кой като болен грачи изпод пламъци и ветрила?
Птицата оживя в далнината вечерна,
от пепел пак стана птица с млади крила!

ИМАШЕ ЕДИН БАНЕ

Не оплаквай зората след като съмне,
сивия сокол не проклинай,
събери длани за тиха молитва -
имаше един Страхинич Бане.

Закълни се в безверието земно,
че ще съумееш да разхвърляш мрака,
че ще заложиш глава, защото
имаше един Бане в малкото Банско.

Пламък не се изковава без песен,
сънят е безсилен без час среднощен.
И тебе те чака страшния път
през малкото Банско край Косово.

Милваше майка му ръката мъртва,
сякаш да стопли гърча на последната змия,
да окове гърма и да скрие небето -
че не бе имало син като Страхинич Бане.

ПРОШКА

За болката и съня
обвинявам
деня!

За безсилието и скръбта
обвинявам
нощта!

За мрака и самотата
обвинявам
зората!

За мрачните утрини
бъдещето обвинявам -
и за всичко прощавам!