НИЗАМИ
превод: Литературен свят
Великият поет на XII век Иляс ибн Юсуф, с почетно име (лакаб) - Низами, се родил в град Гянджа в съвременен Азербайджан. Както личи от стихотворенията му, той цял живот не напуснал този град, но от съдържанието им може да се направи извод, че е бил пришълец от персийски Ирак (Ирак-е аджам).
Както отбелязват повечето автори на тазкири, Низами се родил между 533/1138-1139 - 540/1145-1146 г. В полза на тази дата говорят и редове от «Махзанул-асрар» (”Съкровищница на тайни”). Низами се заел със създаването на «Махзанул-асрар» през 570/1175-1176 г., когато бил още млад поет. В тази поема, намеквайки за завистливите поети от по-възрастното поколение, той ги упреква, като наред с това възпява и окуражава младежта.
Имената на прадядовците на Низами източниците предават като Заки и Муайад. Майката на поета се казвала Раиса и по произход била кюрдка.
Както твърдял самият Низами, през живота си се женил три пъти. От тези три брака първият с Афак бил най-щастлив и, макар че много обичал и третата си жена, може да се смята, че тук не е имало онази пламенна любов, която поетът изпитвал към Афак.
Когато Низами живял с Афак, той написал «Хосров и Ширин», след завършването на поемата тя починала. От нея останал син - Мохамед. В края на поемата «Хосров и Ширин», т.е. след смъртта на Ширин, поетът с дълбока тъга си спомня за Афак и отбелязва, че това не е приказка, а вдъхновение от любовта между него и Афак. Елегията за смъртта на Ширин също в действителност била намек за смъртта на Афак.
В необятното море на персийската поезия и проза Низами Гянджеви се счита за един от великите поети. Низами в различните стихотворни размери на жанра маснави, както Саади и Хафез в газелата, е корифей на своето време, и в тази област Низами може да се сравни само с Фирдоуси и Мевляна Джалал уд-Дин Руми.
Низами заема високо място сред съвременниците си в персийската и арабската литература, в хуманитарните и естествени науки. Трябва да се отбележи, че той дори ги е преподавал. В ирфан (мистицизма) той се счита за един от сведущите. Низами много уважавал хазрата Али като образован и мъдър човек, затова може да се предположи, че сам е бил привърженик на исляма с шафиитско направление.
Низами, въпреки, че се е придържал към принципите на шариата, е изказвал някои философски възгледи, несъответстващи на исляма.
Той бил морално чист, сдържан в изказванията си, и сред персоезичните поети може да бъде сравнен само с Фирдоуси. В произведенията на тези две изтъкнати личности от начало до край е невъзможно да се намери и една непристойна дума. Низами в «Хосров и Ширин» и «Лейли и Меджнун» говори с трепет за любовта, сдържано и дори когато описва любовните им отношения нито на миг не забравя за скромността.
Оставил е шест маснави в различни стихотворни размери и според изследователите и познавачите на персийската литература, никой до Низами не е писал в тези стихотворни размери, а след Низами са писали мнозина, подражавайки му, но никой не е могъл да си съперничи с него.
Диванът «Хамса» (”Петопоемие”) на Низами в действителност включва 6 книги: «Шараф-наме» (”Книга за честта”), «Икбал-наме» (”Книга за щастието”) - и двете книги описват събития, свързани с Искендер Зул карнайн (Александър Македонски), като тези две книги заедно се наричат «Искендер-наме». Всички тези шест книги заедно се наричат «Хамса-е Низами» (”Петопоемие на Низами”).
Всяка от шестте книги е написана по молба на един от управниците от този период;
1 «Махзан ул асрар» е посветена на Малек Фахр уд-Дин Бахрам-шах, управник на Арзинджан, и завършена през 552/1157-58 г.
2. «Xoсpoв и Ширин» е посветена на Абу Талиб Тогрул ибн Арслан, селджукски падишах и Абу Джафар Мохамед Илдегиз по прозвище Джахан-пахлаван и неговия брат атабек на Гизил Арслан. Низами започнал да пише поемата около 573/1177-78 г. и я завършил през 576/1180-81 г.
3. «Лейли и Меджнун» е написана по молба на Абул Музафар Ширван-шах, който бил от рода на Бахрам Чубин. Казват, че поетът написал поемата за четири месеца и я завършил през 585/1190-91 г.
4. «Хафт пейкар» (”Седем красавици”), понякога тази поема е наричат и «Хафт гомбад» (”Седем купола”), и «Бахрам-наме» (”Книга за Бахрам”). Тя е посветена на султан Али уд-ин Курп Арслан и е завършена в 593/1196-97 г.
5. «Шараф-наме». Поетът написал тази поема по молба на великия атабек Малек Наср уд-Дин Абу Бакр Селджуки, син на атабека Мохамед Джахан-Пахлаван. Но времето на започването и завършването на поемата са неизвестни. Може да се обобщи, че е написана след 593/1196-97 г.
4. «Икбал-наме» (”Книга за щастието”) или «Херад-наме» (”Книга за разума”), е посветена на Малик Из уд-Дин Махмуд Арслан Селджуки, управник на Мусел. Поемата си «Икбал-наме» Низами изпратил през 599/1202-1203 г. заедно с единствения си син Мохамед на Малик Из уд-Дин.
Датата на смъртта на Низами разполагат между годините 599/1202-1203 - 602/1205-1206, когато бил на 64 години. Погребали го с почести, и гробът му в продължение на векове бил място за поклонничество на любителите на творчеството му.
След много векове гробницата му, която започнала да се руши, след създаването на Азербайджанската съветска република, отново се оказала в центъра на вниманието и били проведени реставрационни дейности.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
